П Р О Т О К О Л

 

                       

Година 2022                                                                         Град Търговище

            Административен съд                                                         V състав

На първи ноември                                                               Година 2022

В публично съдебно заседание в следния състав:

                             Председател Иванка Иванова

 

                                                                                            

Секретар  С. Иванова

Сложи  за  разглеждане  докладваното от Председателя

АХ. дело номер 181 по описа за 2022 година.

 

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

 

Жалбоподателят В.Н.Х., редовно призован се представлява от а.. С.Л. ***, редовно упълномощен и приет от съда.

Ответникът Директор на ОД на МВР - Търговище - ст. комисар М. М., редовно призован, не се явява. За него се явява гл. юрк. Л. Ж., редовно упълномощена и приета от съда от днес. Представя пълномощно по делото.

 

По даване ход на делото:

А.. Л.: Не са налице пречки за даване ход на делото.

Юрк. Ж.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото,  поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО  и пристъпва към фактическото изясняване на  спора.

 

А.. Л.: Поддържам жалбата.

Юрк. Ж.: Оспорвам жалбата.

 

Съдът намира, че следва да докладва делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Докладва  делото.

      Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

     Делото е образувано по жалбата на В.Н.Х. ***, държавен служител ст. полицай (ВПА) в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ при РУ- Търговище при ОД на МВР – Търговище, чрез а.. С.Л. ***, против Заповед № 363з-1830/19.08.2022 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

     Указано е на административния орган, че следва в съдебно заседание да сочи доказателства, установяващи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения адм. акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

      Указано е на жалбоподателя, че следва да сочи в с.з. по делото доказателства, установяващи възраженията в жалбата му.

 

На страните е изпратено заверено копие от Определение № 286 от 14.10.2022 г. на Административен съд - Търговище.    

 

Предоставя се възможност за становища и искания по доклада и доказателствата.

 

А.. Л.: Нямам възражение по доклада - да се приеме. Да се приемат доказателствата по делото. Представям и моля да се приемат към доказателствата по делото: копие на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, които сме споменали в жалбата, че има издадени такива, респективно вече са заплатени, поне за едното – влязло е в сила.

Юрк. Ж.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по него- да се приеме. Да се приемат доказателствата по административната преписка, както и   представените днес от процесуалния представител на жалбоподателя. 

 

По направените искания по доказателствата, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Приема и прилага като доказателства  по дело: представената с придружително писмо с вх. № 1766/12.10.2022 г. на Адм. съд- Търговище административна преписка, находяща се по делото от стр. 10 до стр. 107 (вкл.), както и представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя:  Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 605372 и наказателното постановление  № 22-1292-001010/31.05.2022 г..

           

А.. Л.: Други доказателства няма да сочим.

Юрк. Ж.: Нямам доказателствени искания.

 

С оглед становището на страните, че други доказателства няма да сочат в процеса, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна при така събраните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

 

А.. Л.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите жалбата на основанията, посочени в нея, като съвсем накратко ще се опитам да направя анализ на поведението на моя клиент и категоричната необходимост да не се прилага наказание спрямо него по смисъла на Етичния кодекс. До 2007 г. в съдебната практика в Р. България имаше противоречиви становища по отношение прилагането на нормата, касаеща отговора на въпроса - в кои случаи е налице поведение несъвместимо с морала на държавния служител. Тази противоречива практика беше разрешена до голяма степен с едно тълкувателно Постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС. Синтезирайки заключението в него, считам, че следва да се приеме, че всяко нарушение следва да подлежи на отделна самостоятелна преценка,  как и доколко защитава общоприетите ценности, принципи и идеали на обществото  и какъв морален отзвук има това поведение на служителя за всеки конкретен случай. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения или когато са нарушени конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Етичните норми на поведение по принцип са неписани правила на поведение, а вписването им в Етичния кодекс не променя този им характер, както и законовите разпоредби не стават етични с тяхното включване в Етичния кодекс. С поменатото по-горе тълкувателно постановление са направени разграничения между отделните хипотези, в които служителят следва да носи дисциплинарна отговорност, за нарушаване на етичните норми на поведение.  Действие или бездействие на служителя, при, по повод и във връзка с със служебни задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика, не попада в тези хипотези на нарушения на етичните правила на поведение по Етичния кодекс, които са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.  Т.е., самото правонарушение не е основополагащия критерии за определяне, дали действията на служителя са наказуеми съгласно Етичния кодекс. В настоящия случай е следвало да се направи преценка, не дали служителят е извършил закононарушение, а дали това нарушение и/или действията на служителя са неетични от гледна точка на морала. В тази връзка следва да отбележим, приетите и описаните в заповедта поведения на служителя, който е извършил всички зависещи от него действия, за да окаже съдействие на пострадалия в ситуацията велосипедист. Поведението на В.Х. е отбелязано и описано в заповедта, обжалвана пред Вас, а поведението е такова, че е помогнал на пострадалия – В. И. да стане, съпроводил го е до Спешното отделение при болницата в гр. Търговище за да бъде прегледан от лекар, неколкократно го е посетил  по време на болничния му престой, многократно му е предлагал помощ. Това поведение считам, че по никакъв начин не е израз  на нарушение на етичните норми и общоприетите принципи и идеали, за които говорихме по-горе. Напротив, този тип поведение може само да утвърди престижа, както на лицето, което го извършва, така и на институцията, която представлява.  Показателно за това обстоятелство е, че пострадалият велосипедист сам е поискал наказателното производство да бъде прекратено. Отличителна черта на моралните норми от законовите, е че те са неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове.  Включването им в Етичния кодекс не променя тази им особеност, поради това, по принцип не се санкционират  от Държавата. Начинът, по който се гарантира спазването им, е неодобрението на съответното нарушение от останалите членове на обществото. Разбира се, обратното също е възможно. Неспазването на определени законови изисквания, да е нарушение на обществения ред, например – хулиганска проява от страна на служителя или налагане на наказание по указ за борба с дребно хулиганство, но в този смисъл, не всяко правонарушение на законоустановения ред е такова, което следва да се санкционира и по реда на Етичния кодекс. В тази връзка са изложените в самата жалба пред Вас твърдения за неспазването на европейската правна рамка. Не е недопустимо налагането на два вида санкции, спрямо извършителя на определено нарушение, но за да бъдат  наложени, то трябва да се  направи подробен анализ и обстоен, защо е необходимо налагането на две наказания за едно и също нещо. В случая е нарушено правилото nоn bis in idem, като подробно в жалбата съм описал моите мотиви, защо не е следвало  да се нарушава  това правило. Моля Ви за съдебен акт, с който да уважите нашата жалба. Моля Ви за присъждане на съдебно-деловодните разноски, както и да ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки.

 

Юрк. Ж.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата срещу процесната заповед на директора на ОД на МВР- Търговище, с която на държавен служител от областната дирекция е наложено дисциплинарно наказание. Считам, че заповедта за налагане на наказание е изключително обстоятелствена и подробна. Нарушенията, за които е наложено общо наказание са описани в детайли, включително е изложена преценката на административния орган и относно обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, които имат значение за определяне тежестта на налаганите дисциплинарни наказания, след като за всяко от двете нарушения е определено наказание, наложено е едно общо такова. Не считам, че има пречки за налагане на дисциплинарни наказания във връзка с това, че и двете нарушения, за които е наказан държавния служител съставляват нарушения на ЗДвП, за които е ангажирана и администативно-наказателната му отговорност. По преписката са описани двата акта, които са съставени (всъщност два или един акт за установяване на адм. нарушение), които са съставени по повод констатираните  нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 194, ал. 3  от ЗМВР, държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основани за търсене и на друг вид отговорност. Има достатъчно съдебна практика  на ВАС в тази посока за казуси, при които едновременно срещу служителите е водено и наказателно или административно-наказателно производство и дисциплинарно такова, приключило с налагането на дисциплинарно наказание. Немалко са случаите, в които дисциплинарните наказания са потвърдени от съда и становището на съда е, че действително няма пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност в тези случаи, доколкото се касае за осъществяване на нарушение на служебната дисциплина. Практиката, която цитира колегата, касае дисциплинарните нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 13. Това са случаите на тежки дисциплинарни нарушения, при които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. При тях, освен несъвместимост с етичните правила, като резултат имаме и уронване на престижа на службата. В настоящия случай се касае за нарушение а чл. 200, ал. 1 , т. 12, тогава когато ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. В този случай имаме само нарушаване на етичните правила за поведение на служителите в МВР, без да имаме като резултат уронване престижа на службата. Т.е., касае се за доста по леки нарушения. В Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, има нарочна разпоредба и това е разпоредбата на чл. 28, буква „а”, съгласно която държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството му на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Р. България. Т.е., осъществяването на това нарушение на етичните правила за поведение на държавни служители в МВР, предполага и нарушаване на правила, установени със ЗДвП, както е в настоящия случай. В случая е констатирано, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 95, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Има съдебна практика на ВАС, включително по  казуси идентични с настоящия, когато точно се касае за отваряне врата на спряно превозно средство, вследствие на което са настъпили вреди, служителят е оказал помощ и заповедите в тези случаи са потвърдени. Факт е, че в настоящия случай, служителят е направил, това което се предполага, че следва да направи като служител на МВР и като участник в пътното движение: оказал е помощ на пострадалия, помогнал му е да отиде до Спешното отделение, посещавал го е след това. Всичките тези обстоятелства са отчетени от наказващия орган при преценката, какво наказание да бъде наложено и действително предвиденото от закона наказание „порицание”, което според ЗМВР се налага за срок от 6 месеца до 1 година е определено в минималния размер предвиден от закона. Това е подробно описано и в заповедта за наказание. По отношение на другото нарушение е счетено, че също може да бъде прието за маловажно, макар жалбоподателя да работи като водач на патрулен автомобил и свидетелството за управление на МПС да е важна част от включително и от служебните му задължения, следенето за спазването на срока му на валидност, но преценено с оглед на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, че нарушението може да бъде счетено за маловажно и е прието за такова. Не считам, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Спазена е формата, която законът изисква за административния акт. Същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказанието е наложено от компетентен орган. Предвид изложеното моля за решение в този смисъл, като по отношение на претендираните разноски, моля, ако същите надхвърлят минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъдат редуцирани до минималния размер, доколкото делото не представлява правна или фактическа сложност и приключва в едно съдебно заседание. Не претендирам разноски. 

 

А.. Л. /реплика/: На първо място, колегата е права когато спомена, че практиката, която цитира касае по-тежките наказания „уволнение“, но считам, че изложеното принципно положение, идеи и мотиви на ВАС във въпросния случай, трябва да се счита за правилно, въпреки че в случая въобще  не говорим за наказание „уволнение“. Последно нещо, което съм изложил в жалбата, но не го споменах сега пред Вас, безспорно считам за установено – друго място на извършване на нарушението. При положение, че се е водило досъдебно производство, надявам се да е приобщено постановлението на прокуратурата, което съм го направил като искане. В тази връзка, моля за съдебен акт в този смисъл.  

 

Юрк. Ж.: Нямам какво да кажа.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви устните състезания за приключени.

Обяви, че в законния срок  ще се произнесе със съдебен акт, като дава възможност на страните в срок до 09.11.2022 г. (вкл.) да представят писмени бележки или защита по делото.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:46 часа.

                                  

 

Председател:

 

 

Секретар: