П Р О Т О К О Л

 

 

Година 2022                                                                         Град Търговище

Административен съд                                                         ІV състав

на двадесет и първи септември                                         Година 2022

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: Албена Стефанова

                                                                         

Секретар С. Иванова

 

Сложи  за  разглеждане  докладваното от Председателя

АХ дело номер 102 по описа за 2022 година.

 

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

Оспорващият М.В.Й., редовно призован, явява се лично и с  а.. В.П.  от САК, надлежно упълномощен и приет от съда.

Ответникът Директор на ОД на МВР – гр. Търговище, редовно призован не се явява. Представлява се от гл. юрк. Л. Ж., надлежно упълномощена и приета от съда. Представя пълномощно по делото.

 

По даване ход на делото:

А.. П.: Моля, да се даде ход на делото.

Юрк. Ж.: Няма пречки да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

           

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Предоставя се възможност за становища по жалбата и по проекто-доклада.

 

А.. П.: Относно становището изразено в жалбата за отвод на съдиите от Адм. съд – Търговище - Оттеглям искането си за отвод. Оттеглям искането си за разглеждане на делото от друг съд. Моля, делото да се разгледа от настоящия съд. Поддържам жалбата. Запознати сме с проекто-доклада. Нямаме възражения по същия.  

 

Юрк. Ж.: Оспорвам жалбата. Нямам възражения по проекто-доклада.

 

 

Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад по делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Обявява за окончателен проекто-доклада, съобщен на страните с  Определение № 223 от 29.07.2022 г. на Административен съд – Търговище.

 

Предоставя се възможност за становища и искания по доказателствата.

 

А.. П.: Моля, да се приемат представените с жалбата писмени доказателства. Моля, да се приемат представените по административното дело писмени доказателства от ответната страна. По повод представените допълнителни доказателства от ответната страна, изразявам следното становище: Моля да се приемат допълнително представените от ответната страна: Постановление от 12.04.2022 г. на Районна прокуратура (РП) – Търговище, Протокол от 14.04.2022 г. на мл. следовател М., Протокол за доброволно предаване от Й. на трупни части от животински произход, Протокол за оглед на местопроизшествието от 06.02.2022 г- и заключението на съдебно-ветеринарно-медицинската експертиза относно аутопсията на сърна. С тези доказателства, ние не сме били запознати с тях и затова искаме сега да се приемат и затова извън всички други доказателства. Освен това, по делото ответната страна не е представила в определения от съда срок следните документи: оценка за служебната дейност за 2021 г. на мл. инспектор Й.,*** за прекратяване на досъдебно производство № 5/2022 г., освен това, ответната страна не е представила по делото поискания с жалбата документ, удостоверяващ, че мл. инспектор Й. е бил запознат срещу полагането на подпис с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно разпореждането на съда, непредставянето на всички книжа в определения от съда срок, ще се приеме че преписката е била представена в нейната цялост. По силата на чл. 161 от ГПК, съдът следва да приеме, че в служебната си дейност през 2021 г. инсп. Й. е бил оценяван с поставянето на отлични оценки и Досъдебно производство (ДП) № 5/2022 г. по описа на Окръжния следствен отдел е било прекратено с Постановление на РП- Търговище, поради липса на извършено престъпление от общ характер и последното съдът трябва да приеме, че  Й. не е бил запознат с Етичния кодекс за поведението на държавните служители. По отношение на исканите от нас свидетели, водим единия от тях – С. И., а по отношение на втория свидетел – Н. М. оттегляме искането си. 

 

 Юрк. Ж.: Не се противопоставям да бъдат приложени по делото представените с нея писмени доказателства. Моля да бъде приета административната преписка, която сме представили, документите, които процесуалния представител на другата страна изброи, а именно: копие от протокола за доброволно предаване на трупни части, заверено копие от протокол за оглед на местопроизшествие и т.н. са част от тази административна преписка. Те са представени заедно с административната преписка и освен това, има по административната преписка доказателства, че са предоставени на жалбоподателя във връзка с негово искане от 18.04.2022 г.. Фигурира по преписката Протокол с рег. №  363р - 9612 от същата дата - 18.04.2022 г., затова, че дисциплинарно-разследващият орган му е предоставил всичките тези документи, които са предоставени от следователя. Представям и моля да бъдат приети по делото във връзка с оспорването, че жалбоподателят е запознат с правилата на Етичния кодекс, между другото е обнародван акт, така че не е необходимо жалбоподателят да бъде изрично запознаван с него. Въпреки това, представям протокол от 28.08.2014 г., след обнародването на Етичния кодекс, затова, че  М.В.Й. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители  в МВР. Представям и тест, попълнен от жалбоподателя от 05.11.2018 г.. Тестът е именно, относно познаването на правилата на Етичния кодекс, където жалбоподателят е получил отлична оценка, което означава, че е запознат с Етичния кодекс.  

 

А.. П.: Възразявам да се приемат тези доказателства, защото не са представени в определения от съда срок. Освен това искам да кажа, че в протокола за представянето на доказателства по делото не са били включени тези 4 доказателства за които стана на въпрос: постановлението на прокуратурата от 12.04.2022 г., протоколът от 14.04.2022 г. на мл. следовател М., протоколът за доброволно предаване от Й. на трупни части от животински произход, протокол за оглед на местопроизшествието, заключението на съдебно-ветеринарно-медицинската експертиза. Не са представени нито на мен, нито на доверителя ми.

 

Юрк. Ж.: Нямам искане за доказателства. Относно воденото ДП, не знам дали изобщо разполагаме с някаква информация за хода му, не ми е известно, затова не сме представили, а относно направеното искане за разпит на свидетел, аз считам, че не е необходим този разпит, доколкото със свидетеля веднъж е провеждан разговор с него от дисциплинарно-разследващия орган, който е документиран с протокол. После са изисквани сведения и е разполагал с възможността да изложи в тези сведения всичко, което знае по случая, което е и направил. Аз не виждам, с какво разпитът му в днешното съдебно заседание би допринесъл за изясняване на фактическата обстановка. Противопоставям се на искането за разпит на свидетеля.   Относно възражението по отношение на документите, пак ще повторя за това, че тези документи, които изброи процесуалния представител на жалбоподателя, не следва да се приемат по делото. Фигурира по преписката протокол, който може да бъде предявен, за да види другата страна, че на жалбоподателя, в хода на провежданото на дисциплинарно производство са представени копия от именно тези документи, които са част от административната преписка. Нямам други искания. 

 

А.. П.: Съдът е допуснал свидетеля за разпит и ако ответната страна е искала да възрази срещу допускането на свидетеля, имала е право в отговор на жалбата да изложи съображенията си.

 

 

Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства: приложенията към жалбата, всички документи по дисциплинарната преписка, както и представените в съдебно заседание: протокол и тест, поради което

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

Приема и прилага като писмени доказателства: всички приложения към жалбата, а именно: Заповед № 363з-892/05.05.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Търговище, бланка с данни, снети от интернет за Сдружение – Ловно рибарско дружество Сокол 2001 – гр. Антоново, бланка с данни, снети от интернет, удостоверяващи издаването на Постановление за прекратяване на наказателно производство по преписка № 5/2022 г. на Районна прокуратура – Търговище; всички документи и книжа съставляващи дисциплинарната преписка, постъпила с придружително писмо с вх. № 1277/08.07.2022 г. на Адм. съд – Търговище, находящи се по делото от стр. 35 до стр. 156 (вкл.), както и представените в съдебно заседание: Протокол с рег. № 15278/28.08.2014 г. и Тест за установяване степента на усвояване на знания от проведеното професионално обучение върху Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на ръководните служители от ОДМВР- Търговище през учебната година по месторабота 2018 г. с рег. № 363р- 20898/05.11.2018 г.

 

По отношение на искането за гласни доказателства, съдът намира, че за изясняване на делото в пълнота, следва да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел лицето -  С. Н. И., като относно цененето на неговите показания, съдът ще произнесе в мотивите на съдебния акт, чрез съпоставка на всички събрани по делото доказателства, поради което

                                              

ОПРЕДЕЛИ:

 

Допуска до разпит в качеството на свидетел в условията на довеждане лицето - С. Н. И..

 

На именно повикване в залата се явява - С. Н. И..  

 

След установяване самоличността на лицето по лична карта, личната карта бе върната на лицето.

 

           Пристъпи се към снемане самоличността на допуснатият до разпит свидетел.

 

Св. С. Н. И., 47-годишен, български гражданин,  средно специално образование, неженен, неосъждан, без дела и родство със страните.

 

НАПОМНИ се на свидетеля отговорността по чл. 290 от НК.

            Свидетелят обеща  да говори истината.

 

Пристъпи се към разпит на свидетеля.

Свидетелят отговаря на поставени от страните и съда въпроси.

 

Св. И.: Работя в Пожарната в гр. Омуртаг – Районна служба „ПБЗН”. Познавам  М.Й. от 10 години като човек и от 10 години сме приятели. На 05.02.2022 г. си спомням какво се случи. Тогава, вечерта бях на работа в Пожарната, на 24 часово дежурство. След 10:30 ч. вечерта видях, че М.В. е на линия във Фейсбука, в Месинджер и му написах: Лягай си, че утре трябва да ставаш рано, защото той ходеше по язовирите за риба. Той ми написа: Аз ходих да работя по посока с. Кьосевци. Бил на някакво ПТП с малка сърничка и автобус и ми изпрати снимка на сърната от тях в двора, до входната врата.  Той ми каза, че се е прибрал от ПТП-то. Сърничката била малка, някаква размазана от автобуса. Чакал горски да дойдат на място и от полицията да получи някакви указания, какво да прави със сърната. Понеже никой не му се обадил, не са отишли на мястото, я прибрал в тях и пак спомена, че шофьорът и друг човек от пътниците са я натоварили в колата, са я хвърлили в багажника на служебната кола, защото с нея е бил там. Той ми написа какво възнамерява да прави със сърната. Каза: понеже никой не ме е търсил и дошъл на мястото, предната вечер бях нощна смяна, бях изморен и премръзнал, тръгнах си защото никой не ме потърси. Чакал е известно време (не знам колко) и каза, че се е прибрал, сърната оставил в двора и сутринта ще търси ловни, горски, началници за да я върне, на когото трябва да я предаде. На следващия ден аз се освободих от дежурство, понеже е 24 часово дежурството, излязох сутринта някъде към 8:00 - 8:10 часа, докато се сменим максимум 8:15 от работа, отидох си вкъщи, преоблякох се  и щях да ходя за риба на язовира. Запалих колата, първо му звънях, звънях, но той не вдигна телефона си, писах във Фейсбука, но никой не отговаряше. Виках си този човек толкова да спи, чак ми е странно, защото знам че той става рано. Учудих се, че в осем и половина - девет без нещо часа не е станал още. Той живее на около 400-500 м. от мен. Запалих колата и отидох в тях. Влезнах през входната врата. Кучето беше там. Сърната, която беше оставил там в една кофа – пластмасова, до мивката на двора и кучето я дърпотеше, дори като ме видя ми се спусна в краката. Аз не разбрах дори какво стана и докато затварях вратата кучето да не избяга, вече видях, че е сърната, кучето издърпа сърната. Жена му излезна. Попитах какво става. Тя каза, че някой от началниците му се обади, явно от Полицията и той станал, облякъл едно яке и заминал в Полицията. Аз видях сърната в двора. Кучето я дърпотеше. Дъвчеше сърната в двора до вратата, даже едвам влезнах вътре, а това куче двамата сме го отгледали от малко. То скочи да хапе. Като излезе съпругата на М., да сме приказвали навън някъде 5-10 мин. И М. явно и се обади по телефона. Тя каза, че М. казал да сме сложели сърната в някакъв найлон/пакет, че ще дойдат да я вземат. Обаче като посегнахме да го хванем кучето, то и на нея и на мен налиташе, въпреки че и тя го е гледала колко време, то искаше да ни ухапе. Вземах една лопата да му препречвам пътя, но не ставаше. През това време дойдоха М. с А. А.– началник на униформените в гр. Омуртаг и П. М.. М. дойде, хвана кучето за врата, държеше го на другата страна да не гледа и аз наслагах всичко в чувала и я вземаха със служебната кола. Кучето не знам кога се е отвързало. Аз, когато отидох сутринта след работа, а то правеше такива работи - изваждаше  си главата, ходи на улицата, връща се и явно го е привлякла сърната. Сърната цялата беше във фекалии и кръв – размазано, дори на снимката се вижда. Не може да не го привлече кучето, къщичката на кучето беше на около 10-15 м. от това. Чата с М. не съм го запазил, само успях да извадя скрийншот на снимката  в момента, в който започнахме да пишем, защото ме направиха китаец на някаква китайска банка и два пъти ми хакнаха фейсбука заради това.

 

Нямаше повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят е освободен от присъствие в залата.

 

А.. П.: Нямам други доказателствени искания. Няма да соча други доказателства.

Юрк. Ж.: Не соча други доказателства.

 

С оглед становищата на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна при така събраните, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

 

А.. П.: Ще Ви представя писмени бележки, но ще маркирам някои от нещата. Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с което да уважите жалбата на доверителя ми, като основателна, да отмените оспорваната заповед като незаконосъобразна и да присъдите разноските по делото. Считам, че оспорваната заповед e незаконосъобразна, постановена в нарушение на материално-правните разпоредби, в съществено нарушение на админстративно-производствените правила и в несъответствие с целта и духа на закона. Съществено нарушение на административно-производствените правила е обстоятелството, че обобщената справка, първата обобщена справка е била подписана от една комисия,  определената  със  заповед  № 366з-604  от 12.03.2019 г., а фактически истинската заповед за образуване на дисциплинарното производство е заповед № 363з-189 от 07.02.2022 г.. След като обобщената справка е изготвена от нелегитимен орган, то и всички доказателства събрани до този момент, а и след това са нелегитимни. Това е съществено фрапиращо нарушение на административно-производствените правила, опорочаващо оспорваната заповед. Освен това, в обобщената справка на стр. 6 е записано, че на 05.01.2019 г. младши инспектор Й. е бил злоупотребил с това свое правомощие и е извършил в описаното в обобщената справка. На тази дата, той не е извършил, каквото и да е, а го е извършил, каквото е извършил на 05.02.2022 г.. Друго съществено нарушение е това, че той не е бил запознат с всички материали по производството (цитирах ги, с кои материали не е бил запознат). Освен това, следва да се има предвид при Вашето постановяване на решението, заключението на съдебно-ветеринарно медицинската експертиза, която казва, че се отнася за приплод около 8-10 месечна възраст, с живо тегло около 8 кг., трупът е силно травмиран, с разкъсани вътрешни органи и кръвонасядане. Месото е негодно за човешка консумация, силно замърсено и подлежи на унищожение, и е с цена 9 евро. Оспорваната заповед е издадена и в нарушение на материално-правните разпоредби. В нарушение на разпоредбата на чл.194 ал.1 от ЗМВР. На доверителят ми Й. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”, без да е нарушавал по какъвто и да е начин служебната дисциплина. По силата на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча: „Който пренася, превозва или укрива, намерен жив, ранен или пребит дивеч, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“, т. е. се предвижда едно административно наказание, което той, даже не го е извършил от субективна страна, защото не е имал намерение да взема сърната за себе си. Освен това по силата на чл. 9 ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидените от закона престъпления, поради своята малозначителност, не е обществено опасно, или неговата обществена опасност е незначителна. Т. е. деянието на Й. не е и административно нарушение поради своята малозначителност. Несъстоятелни са констатациите в заповедта, че трудно обяснимо било, защо бил оставил трупа в дома си, а не в сградата на районното управление в гр. Омуртаг. Ами трупът на сърната е бил целият облян в кръв и фекалии, както заяви свидетеля и той не е могъл да го остави на пода на дежурната в районното управление, тъй като е щял да го замърси. Освен това той не е нарушавал етичните норми, защото когато е отишъл на местопроизшествието е извършил всичко необходимо, съставил е констативен протокол, проверил е водача за употребата на алкохол, а не е бил попитал дежурния служител Д. Д., къде е закарал трупа. Той е освободил пътя от трупа на сърната за да има нормално движение по този път. Освен това в мотивите на оспорваната заповед е цитирано, че: трябвало да върне сърната на горското, а пък това е станало в гр. Антоново, в района на гр. Антоново и съгласно по чл. 35 от Закона за лова от административна гледна точка, трупът на сърната е следвало да бъде  предаден на Сдружение Ловно-рибарско дружество „Сокол-2001“ гр. Антоново, което дружество не е било уведомено. На последно място, даже и да се приеме, че инсп. Й. е взел трупа на сърната за храна на кучето си, след като месото е било негодно за човешка консумация, след като е били силно замърсено и е подлежало на унищожение, според заключението на съдебно-ветеринарно медицинската експертиза, това трупно месо не би могло да бъде използвано за друго освен за храна на кучета или други животни. Считам, че с действията си, Й. не е нарушил, каквато и да е точка от Етичния кодекс за поведение на държавните служители. Смехотворно е, че действията му били станали достояние на служителите от ТД на ДГС-Омуртаг и на лица от Окръжна прокуратура, след като досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление и то не е било образувано срещу доверителят ми. Освен това, считам че дисциплинарното наказание е наложено с един ден по-късно. То е трябвало до 04.05.2022 г. да бъде наложено, а е наложено на 05.05.2022 г. - с един ден закъснение. Освен това, не отговаря на истината, че той е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Считам, че ако се направи анализ на извършеното от доверителя ми и се приеме, че е извършено някакво нарушение, то на него би могло да се наложи по-леко наказание „порицание“, което е предвидено в ЗМВР. И на последно място оспорвана заповед за налагане на най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на служебните правоотношения” на мл. инсп. Й. е издадена в противоречие с целта и духа на закона и в нарушение на разпоредба на чл. 6, ал. 1 от АПК, според която, административният орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно, справедливо и в съответствие с преследваната от закона цел, която представлява съответно основание за отмяната й на основанието на чл. 146, т.5 от АПК. Моля, да приемете писмени бележки с екземпляр и за другата страна.

 

Юрк. Ж.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с което да отхвърлите оспорването срещу процесния административен акт, именно - Заповед за уволнение, издадена от Директора на ОД на МВР- Търговище, с която жалбоподателят е и освободен от служба, прекратено е служебното му правоотношение, освен, че е наложено дисциплинарно наказание  „уволнение”. Ще говоря по възраженията, така както са изложени в жалбата, доколкото виждам, че и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя така бяха подредени нещата там. Във връзка с първото възражение, а именно това, че посочената в първата справка, която фигурира по административната преписка комисия, е описана като дисциплинарно-разследващ орган назначен със заповед от 2019 г. на директора на ОДМВР – Търговище, считам че се касае за техническа грешка. То е и очевидно от текста на обобщената справка, в който се посочва реалната заповед, а именно № 363з-189/07.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Търговище, с която е образувано дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно-разследващ орган. Въпросната заповед фигурира по преписката. Освен това, това не е последната обобщена справка, след като тя, заедно със становищата по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е достигнала до директора на ОДМВР – Търговище, който е дисциплинарно-наказващ орган. Същият е издал заповед, с която е върнал  дисциплинарното дело на дисциплинарно-разследващия орган за събиране на още доказателства, тъй като е преценил, че събраните не изясняват в пълнота случая. След като е върнато дисциплинарното дело, събрани са доказателства, наново е изготвена обобщена справка и становище по чл. 207, ал. 12, които са изпратени до директора на ОД на МВР – Търговище. Именно, тази втора обобщена справка е цитирана и в административния акт.  Посочването на грешната заповед, с която е определен дисциплинарно-разследващия орган, пак ще повторя, представлява техническа грешка, която по никакъв начин не влияе на дисциплинарното производство. На следващо място в жалбата е посочено, че инсп. М.Й. не е злоупотребил със свое правомощие, не е извършил описаното действие в обобщената справка на тази дата. Тук, доколкото виждам, отново се касае за  някаква техническа грешка с грешно посочване на дата, което също не считам, че влияе по някакъв начин проведеното производство, доколкото фигурира втора обобщена справка, фигурира становище, в  заповедта подробно е изложена фактическата обстановка и са изведени правните изводи, въз основа на които адм. орган е взел решението си. Според жалбата не е допустимо и възможно да се разпорежда събиране на допълнителни доказателства по дисциплинарно производство, приключило с изготвянето на обобщена справка. В жалбата се твърди, че новата – втора по ред обобщена справка е неправомерно изготвена. Следва да обърнем внимание на самата заповед, с която дисциплинарното дело е върнато на дисциплинарно-разследващия орган. В същата са посочени правните основания. Едно от тях е чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з 877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Съгласно тази разпоредба наказващият орган или органът по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, след запознаване и оценка на събраните доказателства, има право да разпореди събиране на допълнителни доказателства и в този случай връща дисциплинарно дело на дисциплинарно-разследващия орган, както това е сторено в случая. Съгласно следваща разпоредба на чл. 58 от същата инструкция, в тези случаи дисциплинарно-разследващия орган извърша всички действия по чл. 44, ал. 4 и 5 и чл. 47 до 55 от инструкцията. Т.е. изготвя се нова обобщена справка, становище до дисциплинарно-наказващия орган, като обобщената справка се предявява на служителя, т. е. подканва се да се запознае с нея, т. е. не считам, че в случая изпълнявайки разпоредбите на инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика, дисциплинарно-разследващия орган или дисциплинарно-наказващия орган са извършили някакво нарушение на процесуалните правила. С оглед на това не може да се приеме и твърдението, че събраните доказателства в рамките на върнатото дисциплинарно дело са нищожни и не могат да бъдат приети от дисциплинарно наказващия орган. Следващото възражение -  непредявяване на жалбоподателя на посочените документи предоставени от мл. следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Търговище, вече посочих по-рано в настоящото съдебно заседание, че във връзка с тези документи и изобщо във връзка с допълнително събраните доказателства в дисциплинарното производство, жалбоподателя е подал искане №308р - 6275 от 18.04.2022 г. да му бъдат предоставени копия от тези материали, допълнително събрани от дисциплинарно-разследващия орган с протокол рег.№ 363р - 9612 от същата дата 18.04.2022 г.. Такива копия са му предоставени, което жалбоподателя е удостоверил с подпис. Тези документи фигурират по административната преписка и могат да бъдат видяни. Т.е., не отговарят на истината твърденията изложени в жалбата, че жалбоподателя, ако е искал да се запознае с тях и председателя на национално-разследващия орган е отказал да го запознае под предлог, че тези документи били предоставени от прокурора. Следващото възражение касае това, че в оспорваната заповед е изписано, че е изготвено становище от 20.04.2022 г., но този документ не е посочен в списъка на събраните от дисциплинарно-разследващия орган в хода на дисциплинарно производство доказателства и мл. инсп. М.Й. не е запознат с това становище. Процедурата по закона за МВР за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите и то за случаите, когато се касае за тежки дисциплинарни нарушения, е по-различна. Правата на служителя, срещу когото се води такова производство се регламентирани в разпоредбата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Съгласно т.1 от тази разпоредба: служителят има право да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, с обобщената справка и материалите по производството. Това е сторено. Има документи по административната преписка, жалбоподателят е поканен изрично и е запознат с тези документи. Няма задължение за запознаване със становище. Съгласно ал. 10 на чл. 207, след запознаване с обобщената справка, в 24-часов срок служителят има право да даде допълнителни обяснения и възражения. Този срок се изчаква от дисциплинарно-разследващия орган, всъщност дисциплинарно-разследващия орган кани служителя да се запознае с обобщената справка, изчаква се да мине този срок, ако има депозирани възражения или обяснения, те се обсъждат в становището по чл. 207, ал. 12, което се изготвя едва след изтичането на този 24-часов срок. Това е и целта да бъде регламентирано изготвянето на такова становище. Няма разписано никъде, нито в ЗМВР, нито в институцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е задължение, служителят, срещу когото се води дисциплинарно производство да бъде запознаван с това становище. Това становище касае дисциплинарно-разследващия орган и наказващия орган. То на практика преповтаря обобщената справка и в него се коментират възраженията и обясненията, ако такива са постъпили в 24-часовия срок по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Така, че в случая няма допуснато нарушение на процесуалните правила. Следващото възражение, касае това, че служителят е бил убеден, че извършва административно нарушение и нарушаването на посочената разпоредба именно на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, не е съществено и не следва да му бъде търсена дисциплинарна отговорност за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, т.е. едновременно едно и също деяние може да съставлява и административно нарушение и дисциплинарно нарушение, може да съставлява и престъпление, като търсенето на дисциплинарна отговорност е независимо от търсенето на административно-наказателна или наказателна такава. Освен това, от изложеното тук можем да заключим, че жалбоподателят е съзнавал, че извършва нарушение, независимо дали се касае за админстративно нарушение или за дисциплинарно такова. Т.е. давал си е сметка, че това което върши не е редно, не е законосъобразно. Следващото възражение, касае намерението на жалбоподателя да предаде трупа на убитото животно, на следващия ден. В издадения административен акт, именно в оспорената заповед, дисциплинарно-наказващия орган изключително подробно е изложил своите съображения по отношение на направените възражения в тази насока от жалбоподателя, от стр. 4 до стр. 8 (мисля). Подробно са обсъдени доказателствата, както и представените от жалбоподателя в полза на тезата му, че е имал такова намерение, така и останалите доказателства и е коментирано противоречието им. От страна на жалбоподателя имаме твърдения на двама свидетели, че те са провели някакъв чат с него в мрежата, в който чат той ги е уведомил, че е ходил на ПТП, че има убито животно, че го е занесъл вкъщи и има намерение на следващата сутрин да го предаде на съответните органи. Тези чатове не са запазени нито от страна на двамата свидетели, както от страна на разпитания в днешното съдебно заседание, така и от страна на свидетелката от която се отказаха, не са запазени и от самия жалбоподател, което е странно. Поради това е преценено, че всичките тези сведения които са събрани в административното производство от тези свидетели, следва да бъдат внимателно преценени и съпоставени с останалите доказателства по административното производство. Дисциплинарно-разследващия орган и дисциплинарно-наказващия орган внимателно са преценявали това. Преценено е, че е налице много съществено противоречие между тези твърдения на двамата свидетели и на жалбоподателя и това, което жалбоподателя е заявил на първо място пред шофьора на автобуса. Фигурират негови писмени сведения по админстративната преписка. Шофьора на автобуса казва, че е попитал полицейския служител-жалбоподателя: Какво правим със сърната? и жалбоподателят му е отговорил: Имам куче, сложете я в багажника. Тези сведения на шофьора на автобуса, кореспондират с това, което жалбоподателят е заявил, когато е бил извикан от началника на районното управление рано сутринта на следващия ден. Там са присъствали и други свидетели -  св. Мирчев и св. Ахмедов-не мога точно да се сетя за фамилията му, но той фигурира по преписката. Фигурират  писмени сведения техни. Там, когато е проведен разговор относно случилото се със жалбоподателя, след като е констатирано, че по служебния автомобил, който той е управлявал от предходната вечер има кръв, жалбоподателят е обяснил, че занесъл сърната вкъщи, защото е малка, не става за нищо и за кучето си. Т.е. имаме тук, едно пълно покриване на сведенията, на това, което е заявил пред шофьора на автобуса и това, което е заявил пред началника на районното управление и другите двама свидетели. Освен това, преценено е и поведението му от предходната вечер. Т.е., сърната е качена на служебния автомобил, той я  закарал до тях, оставил я в двора си, след което е закарал служебния автомобил в районното управление. След това има разговор с дежурния, когото уведомил, че сърната е отстранена от пътя, без да го уведоми къде се намира. Служителят е приел, че сърната е предадена на служителите на Държавно горско стопанство - Омуртаг и не е задал повече въпроси.  Освен това, нелогично е, сърната да бъде закарана в дома на жалбоподателя, като същата, след като той има намерение да я предаде на съответните органи (да разбираме Полицията или Държавно горско стопанство) нелогично е да я закара вкъщи , а не да я остави в районното управление. Никой не твърди, че тя ще бъде оставена в дежурната част в стаята. Може да бъде оставена в двора, в друго помещение, но такъв разговор изобщо не е имало с дежурния. Освен това жалбоподателя не е положил и усилия, да запази животното, което уж е имал намерение да предаде на съответните органи в цялост, както разбрахме от свидетеля, когато той отишъл в дома на жалбоподателя, части от убитото животно вече са били на разположение на кучето на жалбоподателя. Вижда се и от протокола за предаване на трупни части, че сърната не е предадена в цялост. Има и други аргументи в тази посока. Подробно са обсъдени в становището, в обобщената справка и в заповедта, която директорът е издал за уволнение на жалбоподателя. Както казах вече, не отговаря на истината твърдението, което е изложено в жалбата, че водачът на автобуса натоварил трупа на сърната в багажника на полицейския автомобил, не е знаел къде ще бъде транспортирано то с автомобила и за какво ще бъде използвано. Това е аргумент и в полза на това, че не е уронен престижът на службата, тъй като не са узнали други хора за стореното нарушение, а напротив, вижда се от сведенията на шофьора на автобуса, че е добре запознат с това, къде ще бъде откарана сърната. относно прекратяването на досъдебното производство, както казах вече, дисциплинарната отговорност е независима от другите видове отговорност. Освен това, това което е приложено към жалбата като информация за преписка от прокуратурата, вижда се от същото, че има постановление за прекратяване на наказателно производство, датираращо от 12.01.2022 г., а това което обсъждаме в настоящото производство, това нарушение е извършено на 05.02.2022 г. Т. е., не може тази справка да се отнася за същия случай и доколкото виждам, това е информация за преписка № 5 от 2022 г. на Районна прокуратура- Търговище, а срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство № 5 по описа на Окръжно следствено отделение при Окръжна прокуратура -Търговище. Т.е., говорим за номера на преписка в справката и за номер на досъдебно производство. Очевидно не съвпадат нещата. Каква е съдбата на досъдебното производство, аз нямам информация и не мога да твърдя, но това няма и значение за настоящото производство. Относно спазването на сроковете за ангажиране на дисциплинарната отговорност, да обърна внимание, че становището, което е изготвил дисциплинарно разследващият орган, това е след първата обобщена справка. На 16.03. е изготвено и на същата дата е доведено до знанието на Директора на ОДМВР – Търговище, който е сложил резолюция „запознал се” и е посочил датата. Това е момента , в който той в пълнота узнава за извършеното деяние и за дееца. Т. е. от 16 март, би следвало да се брои 2-месечният срок по чл. 195 от ЗМВР. Същият срок изтича на 16.05.2022 г.. Т. е., със издаването на заповед  за налагане на дисциплинарно наказание на 05.05.2022 г. този срок е спазен. В заключение считам, че извършеното нарушение се доказва от събраните по дисциплинарното производство доказателства. Считам, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да обосноват отмяна на оспорения административен акт. Същият е мотивиран. Посочени са и фактическите и правни основания. Издаден е в изискуемата от закона форма. Съдържа реквизитите, които ЗМВР изисква да съдържа една такава заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са разпоредбите на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, с даване на възможност жалбоподателят да даде своите обяснения по случая. Обсъдени са обстоятелствата, които имат значение за неговата дисциплинарна отговорност, а именно – спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното, моля за решение в  този смисъл. По отношение на претендираните разноски, не знам какъв е размерът им, но в случай че същите надхвърлят минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моля да бъдат редуцирани до този размер, с оглед на това, че делото не представлява правна и фактическа сложност и приключва в едно съдебно заседание.

 

А.. П. /реплика/: Несъстоятелни са твърденията на ответната страна, че доверителят ми не бил длъжен да се запознае със становището. Съгласно чл. 205, ал. 4, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 3 от ЗМВР, подпомагащите лица по ал. 3 със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарно производство могат: т. 1 – да са запознаят със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка, с резултатите от разследването и с всички материали по производството, с всички, включително и със становището. Освен това считам, че несъстоятелни са твърденията на ответната страна относно намеренията на доверителя ми, т. е. от субективна страна какво е щял той да направи. Това не е задължение на доверителя ми. Това е задължение на административнонаказващия орган да докаже какво е възнамерявал да прави нарушителят, в случая доверителят ми. Той е написал в обясненията си какво трябва да направи. Сега тук се цитират някакви обяснения, че бил казал пред еди-кой си какво и пред еди-кой си друго. Той си е написал в обясненията какво е щял да прави. Освен това искам да кажа, че той не бил уведомил дежурния полицай. Той не го е попитал, къде е отишла сърната. Той му е казал, че си е извършил служебните задължения. Изготвен е констативен протокол на ПТП –то, проверил е водача, освободил е пътното платно от трупа на сърнето. Не го е попитал какво е станало със сърнето. Освен това искам да кажа, че не е могъл той да го остави в дежурната стая на районното управление, защото като цялото е било във фекалии и в кръв. Затова го е занесъл в дома си, с оглед на това, когато се наспи, да го занесе на съответните органи. Цитира се в заповедта, че не бил го представил на горското стопанство. Той не е бил длъжен там да го представи. Както вече казах той е бил длъжен да го представи на едно друго дружество - Ловно-рибарско сдружение „Сокол 2001“ гр. Антоново, тъй като ПТП-то е станало на територията на това сдружение. Освен това, основателно възниква въпросът горският стражар Ахмедов с личния си автомобил бил преминал цялото трасе, а не е бил изпратен със служебен автомобил да извърши това, тъй като се касаело за изпълнение на служебни задължения. Остава въпросът - даже и да беше открил сърнето, къде щеше да го закара с личния си автомобил? Освен това, даже и да се приеме, че доверителят ми е имал намерение да го даде съответно на кучетата, то заключението на съдебно-ветеринарномедицинската експертиза казва, че месото е негодно за консумация и подлежи на унищожаване. Това трупно месо не би могло да бъде използвано за друго, освен за храна на кучета и на други животни. Освен това, самото сърне е на стойност 9 евро. Това е по-малко от 18 лева. За какво тежко нарушение на служебната дисциплина може да се говори тук и за какво нарушение на етичните норми. 18 години е служил на тази система доверителят ми, награждаван е. Изпълнявал е служебните си задължения в съответствие с НК, НПК и другите нормативни актове. Един път само е бил наказван за тези 18 години и накрая излиза, че бил извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което обуславяло дисциплинарното му уволнение.

 

Юрк. Ж. /дуплика/: Аз също цитирах същата разпоредба на чл. 207, ал. 1 т. 1, според която няма задължение някой дисциплинарно разследващ или наказващ орган да запознава служителя със становищата по чл. 207, ал. 12. Останалите неща, които бяха споменати, това, че сърната е следвало да бъде предадена на Ловно-рибарско сдружение „Сокол 2001“, а в самата жалба е посочена разпоредбата на чл. 35 от Закона за лова и опазване на дивеча, в която се казва, че държавните ловни стопанска и лицата по чл. 11 стопанисват дивеча в определение им ловно-стопански райони и т. н. Лицата по чл. 11 са научни институти и висши училища, в полза на които има учредено право на ползване върху горски територии. Едно сдружение с нестопанска цел не представлява нито държавно ловно стопанство, нито лице по чл. 11 от този закон. Останалите обстоятелства, че служителят на държавното горско стопанство е тръгнал с личния си автомобил, къде щял да закара животното, какво е било състоянието на трупа са обстоятелства, които са ирелевантни за настоящия правен спор. 

 

А.. П.: Нямам какво да добавя.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви устните състезания за приключени.

Съдът обяви, че ще се произнесе със съответния съдебен акт в едномесечен срок от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.08 часа

           

                       

Председател:

 

Секретар: