П Р О Т О К О Л

Година 2022 Град Търговище

Административен съд I състав

на двадесет и девети март Година 2022

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател Красимира Тодорова

Секретар Гергана Бачева

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

АХ дело номер 28 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа в съдебната залата се явиха:

За жалбоподателя И.Х.И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Цв. И. от АК-Търговище, редовно упълномощен и приет от съда.

Ответникът Директор на ТД на НАП-Варна, редовно призован, не се явява. За него се явява юрк. В.С., редовно упълномощена и приета от съда. Постъпила е писмена молба с приложени към същата справки за общите задължения.

По даване ход на делото:

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Юрк. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва жалбата.

Делото е образувано по жалба на И.Х.И. *** срещу решение №29/18.02.2022 г. на директора на ТД НАП –Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане с изх.№220025-137-0000904/27.01.2022 г. като неоснователна.

На страните е изпратено определение № 59 от 16.03.2022 г. на Административен съд- Търговище.

Докладва постъпилата от ответника молба с вх. № 530/28.03.2022 г. и приложената към същата справка за общите задължения.

Дава се възможност за становища по жалбата и по доказателствата.

Адв. И.: Поддържам жалбата така, както е предявена, на наведените основания. Да се приеме административната преписка.

Юрк. С.: Оспорвам изцяло жалбата. Да се приеме административната преписка и приложените доказателства със справка за общите задължения на лицето.

По направените искания по доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага като доказателства по дело: Административната преписка, постъпила по опис с придружително писмо с вх. № 357/25.02.2022 г., находяща се на долната корица на делото, съдържаща документи от стр.3 до стр.76 (вкл), както и постъпилата към делото справка за общите задължения на И.Х.И., находяща се от стр.18 до стр. 27 (вкл.) от делото.

Адв. И.: Нямам друго искане.

Юрк. С.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна при така събраните доказателства, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателства.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. И.: Уважаема г-жо Председател, от името на доверителя ми, поддържам жалбата така, както е предявена и на наведените основания, като моля да отмените обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Изложил съм кратки мотиви, по отношение на института на погасителната давност. Считам, че с ответната администрация, ние нямаме спор, че доверителят ми има задължения към тях, нямаме спор и по отношение на размера на тези задължения. Единственият спор, който съм изложил и в жалбата си е чисто правен и по отношение на института на т.нар. погасителна давност дотолкова, доколкото данъчно осигурителният и процесуалният кодекс предвижда два вида давност като едната е именно чл. 17, ал. 2 от ДОПК, т.нар. абсолютна давност. Основният спор е по отношение на този институт дотолкова, доколкото ДОПК предвижда, че с всяко едно изпълнително действие на ответната администрация, давността спира. Вече има достатъчно богата практика на съдилищата в страната, че по действието по спиране на давността, това не означава, че това спиране е вовеки, тъй като след спиране на това изпълнително действие, започва да тече нова давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Именно това е пропускът, който е традиционен на ответната администрация, която във всяко едно свое решение категорично отказва произнасянето и изследването на въпроса на т.нар. кратка 5-годишна давност. При едно изпълнително действие, да не говорим, че вече излезе и тълкувателно решение, въпросът кое от действията на ответната администрация представлява изпълнително действие, по смисъла на ДОПК, те продължават да разглеждат давността по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а именно т.нар. абсолютна давност. Въобще не е разгледан въпросът, видно и от мотивите на обжалвания административен акт, следното изпълнително действие на ответната администрация, било през 2011 г. до подаване на молбата на 25.10.2011 г., след което те считат, че тази давност е спряна и никога не е възобновявана, така че това е в противоречие със закона и дълго време мислих по отношение на т.нар абсолютна давност и т.нар. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Действително, с налагането на ограничителните мерки със закон, законодателят е предвидил, че спира да тече давността, съответно спират и всякакви изпълнителни действия. Друг е въпросът, че тук има законодателна празнота, която трябва да запълним с разсъждения от тази гледна точка-предвидената в закона давност чл. 171, ал. 2, т.нар. абсолютна давност, може ли да бъде спряна с друг закон, дотолкова, доколкото в основния състав на ДОПК е предвидено, че тази давност настъпва независимо от всички други обстоятелства, а именно с настъпването на този 10-годишен период. Предвид изложеното, аз ще Ви помоля да отмените обжалвания административен акт като незаконосъобразен. При уважаване на жалбата ни, моля да ни бъдат присъдени разноски, спрямо представените доказателства. Моля за решение в този смисъл.

Юрк. С.: Уважаема г-жо Председател, считам жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 266 от ДОПК, а именно териториалния директор на НАП гр. Варна. На следващо място, считам, че решението е законосъобразно и правилно. Считам, че правилно не са погасени по давност задълженията, тъй като не е изтекла 10-годишната абсолютна давност. На първо място, неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че едно единствено действие за събиране на задълженията е предприемано през 2011 г. В самото решение на директора на стр. 2-3 изрично са изброени действията, които са предприемани. Налагани са множество обезпечителни мерки с постановление от 2011 г.-2 бр., от 2013 г.- 1 бр., през 2015 г.-3 бр. и през 2019 г.-3 бр., като те са изрично посочени. Приложени са съответно към административната преписка. Считам, че с налагането на всяка едно от тези обезпечителни мерки давността се спира. На следващо място, неоснователно е твърдението, че от спирането на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 173, ал. 3 започва да тече нова давност след прекъсване на давността, а в решението не се твърди никъде, че давността е прекъсвана. Давността спира с налагането на обезпечителни мерки, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5, където изрично е предвидено, че налагането на обезпечителни мерки спират давността. Следователно считам, че след като давността е спряна не може да се наложи кратката 5-годишна погасителна давност, а следва да изтече 10-годишната погасителна давност. На следващо място, видно от представената актуална справка за задълженията на лицето, от 01.03.2022 г. са погасени по давност някои от задълженията, които са посочени в решението, това са задължението по т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 20, т. 21, т. 23, т. 24, т. 26, т. 27, т. 29,т. 30, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 37 и т. 38. Считам, че в тази част за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на решението, тъй като тези задължения са погасени по давност. За останалите задължения считам, че 10-годишната погасителна давност не е изтекла. В самото решение изрично е посочена датата, на която давността ще изтече и която считам за правилна. Поради тези факти, считам, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моля да бъде потвърдено, като отхвърлите жалбата. При условие, че отхвърлите жалбата, моля да ни присъдите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Адв. И.: По отношение на факта на липса и наличие на правен интерес, интересът на доверителя ми от обжалване на решение е от контрола на законосъобразност актовете на администрацията. Поддържаме си жалбата така, както е предявена. По отношение изразеното от колегата, така и не разбрахме какви са тези действия на администрация. Аз твърдя, че последното действие е на 25.10.2011 г., но какво правя със задължения на доверителя ми, това е от справката, която току-що представи колежката за задълженията, за задължение, което е със срок на плащане 25.02.2013 г. Давам го за пример: Декларация-образец № 1. За това задължение, което е възникнало след 2011 г., да не би да е спряна изтичането на погасителната давност, като по това задължение на доверителя ми е започнала давността и с кое точно действие, това е задължение на ответната администрация, а не ние да гадаем, е спряна. Същата логика ако започнем да разсъждаваме, тъй като това е доста голяма справка-20 л. няма никъде описано за тази Декларация-образец № 1, какво е действието, което е спряло. Ние нямаме с ответната администрация спор по отношение на обезпечителните мерки, че нововъзникналите задължения се ползват вече от наложените обезпечения. Не така стои въпросът с давността. Тя възниква за всяко едно задължение и изтича в определен период. Това е единствения ни спор с администрацията.

Юрк. С.: Относно Декларация-образец № 1, тя не подлежи на събиране от публичния изпълнител на принудително изпълнение, следователно тя не е присъединена към изпълнителното дело. Произнасянето по давност, съгласно декларация-образец № 1 не трябва да се насочва към публичния изпълнител, мисля, че към отдел обслужване, не съм сигурна. Изрично е посочено в справката кои задължения са присъединени към изпълнителното дело, като Декларация-образец № 1 нито една от тях не е присъединена към изпълнителното дело. За това и самото решение не е посочено какви действия са предприемани, тъй като никакви действия не са предприемани от публичния изпълнител. Относно това, което каза колегата за това какви действия са предприемани, наложени са обезпечителни мерки с постановление на публичния изпълнител. Изрично са изброени: запор върху публични вещи, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, запор върху всички без налични ценни книжа, възбрана върху два недвижими имота, запор върху МПС и запор върху постъпващи суми по банкови сметки, които е посочено в решението.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че в законния срок ще се произнесе със съдебен акт.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.48 часа.

Председател:

Секретар: