Първо заседание по Административно дело 14/2022г.

П Р О Т О К О Л

Година 2022 Град Търговище

Административен съд V състав

На девети март Година 2022

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател Иванка Иванова

Секретар Гергана Бачева

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

АХ. дело номер 14 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Жалбоподателят „Психично здраве-индивидуална практика за спец. мед. помощ“ ЕООД, редовно призован се представлява от адв. Д. К.- К. ***, редовно упълномощена и приета от съда.

Ответникът по жалбата Директор на Дирекция „Добро управление“ в структурата на специализираната администрация на МС и ръководител на Подкрепящото звено по програма BG 07 “Инициативи за обществено здраве“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от същия.

По даване ход на делото:

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в 13:00 часа и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Адв. К.: Поддържам жалбата.

Съдът намира, че следва да докладва делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Докладва делото.

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.

Делото е образувано по жалбата на „Психично здраве – Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД (ИПСМП) с ЕИК 125512422, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Васил Петлешков“ № 30, представлявано от управителя И. Т. против Изричен отказ за верификация на разходи в размер на 86 900, 32 лв. по Искане за окончателно плащане по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД-13-131/ 14.09.2015 г. по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. с бенефициент жалбоподателя, обективиран в писмо с изх. № 0250-80/ 22.12.2021 г. на И. П.– директор на дирекция „Добро управление“ в структурата на специализираната администрация на МС и ръководител на Подкрепящото звено по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“.

Указано е на адм.орган, че тежестта на доказване е негова и следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения адм.акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка до с.з. по делото следва да представи анексите към Договор за предоставяне на БФП № РД-13-131/ 14.09.2015 г. и актуално действащите Общи условия към него.

Указано е на жалбоподателя, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва в с.з. по делото да установи фактите, на които основава възраженията си в подадената жалба.

На страните е изпратено заверено копие от Определение № 35 от 16.02.2022 г. на Административен съд - Търговище.

Докладва постъпилото писмено становище от ответника с вх. № 397/07.03.2022 г. по съществото на спора.

Предоставя се възможност за становища и искания по доклада и доказателствата.

Адв. К.: Нямам възражение по доклада, като бих искала да извърша някои допълнения към основанията, на които оспорваме законосъобразността на индивидуалния административен акт, след като се запознах с твърденията на колегата К. и документите, съдържащи се в досега представената административна преписка. На първо място, в преписката, която е представена от Министерски съвет се съдържа вътрешно-ведомствена кореспонденция между министерски съвет като подкрепящо звено и Министерство на здравеопазването като програмен оператор. В тази вътрешна кореспонденция е започнала след м. 06.2021 г., т.е. след постъпването на нашия сигнал в Министерски съвет, относно бездействието в изпълнение на съдебно решение. Видно от съдържанието на тази кореспонденция, с нея издателя на акта г-жа И. П.мотивира представителя на програмния оператор да открие ново производство по налагане на финансова корекция, за да не могат да бъдат верифицирани посочените от нас по последното окончателно искане за плащане разходи, като в последното от писмата разменяни между двете институции, г-жа Първанова предупреждава, че в случай на верификация на разходите, сумите би следвало да се изплатят от бюджета на съответното министерство, тъй като разплащането по програмата са приключили през 2017 г. В тази кореспонденция няколкократно от Министерство на здравеопазването възразяват, че предложението за откриване на ново производство по корекция, касае случай, който вече е съдебно разгледан и има отменено решение за финансова корекция. Казват, че не намират нормативно основание, въз основа на което да открият такова производство и конкретно такова не са насоките, защото съдът изрично се е произнесъл по тяхната неприложимост. Те нямат директно действие на територията на Република България, по отношение на физическите лица и юридическите, а се отнасят до държавите членки на Европейския съюз. Въпреки това г-жа Първанова настоява тези насоки да бъдат приложени, като в последното писмо твърди, че сключения помежду ни договор е не административен, а граждански и доколкото се позовава на тези насоки, в резултат е издадено и ново решение в края на годината за откриване на производство по налагане, по установяване на нарушение, което до настоящия момент не е приключено и няма нито акт за прекратяване на нередност, нито за налагане на финансова корекция вече в продължение на пети месец, при изтекли процесуални срокове за това произнасяне. Затова ние възнамеряваме своевременно да сигнализираме и Министерство на здравеопазването, за да приключи тази процедура. Но считаме, че поведението на издателя, който от края на 2018 г. до края на 2021 г. е бездействал в изпълнение на съдебно решение. Допълнително подкрепям довода ни за нарушен принцип на безпристрастност, който ни кара да вярваме, че това поведение, изразено във вътрешно-ведомствената кореспонденция има пряка целенасоченост да увреди доверителя ми като подател на сигнала срещу г-жа Първанова. По отношение на системите за управление и контрол, на които основно се основава защитата на ответната страна, системите за управление и контрол в действителност са представени по делото, което е добре, защото липсват на сайта на програмата. Там фигурира единствено един стар вариант от 2014 г. Тези системи за управление и контрол са междуинституционално споразумение, във връзка с управлението на програмата, а не нормативен акт. Съдът по решението, влязло в сила през 2018 г., изрично е указал на административния орган, че висящността на производство по налагане на корекция не оправдава отказа за верификация на разходите. Това са две самостоятелни производства. По принцип на корекция подлежат допустими разходи и преди да е налична преценка за допустимостта на разходите, те не могат да бъдат обект на корекция. Ако един разход бъде признат за недопустим, то той няма да бъде признат на бенефициента, докато ако е допустим, но е засегнат от определено нарушение, то той ще бъде редуциран със съответния процентен коефициент. Изрично съдът е дал указания в този смисъл по отменителното решение.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото всички документи, постъпили с жалбата, представените с административната преписка и представените допълнително по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, постъпилите с жалбата писмени документи, находящи се по делото от стр. 13 до стр. 26 (вкл.); документите представени с административната преписка по опис, постъпила с придружително писмо с вх. № 170/28.01.2022 г. на Адм.съд - Търговище, находяща се на долната корица на делото, съдържаща 513 листа, както и постъпилите с придружително писмо с вх. № 387/07.03.2022 г. на Адм.съд – Търговище писмени документи, находящи се от стр. 54 до стр. 96 (вкл.).

Приобщава към делото Адм. дело № 13350/2017 г. на Административен съд- София град - III отделение.

Адв. К.: Имам доказателствени искания. На първо място, твърдя, че представената от административния орган преписка е непълна, доколкото в съдържанието и липсва самото искане за плащане, въз основа, на което е издаден обжалвания индивидуален административен акт. Липсва по преписката също така и предходно искане за плащане № 4, част от заявените по което разходи са: произнасянето е отложено и е препоръчано да бъдат включени в искането за окончателно плащане. Считаме, че без да е налице по преписката въпросното искане за плащане № 4 и окончателното, съдът няма как да извърши преценка за съответствие на произнасянето с искането. Също така, не е ясно от какви разходи е формиран разхода, по отношение, на който верификация е отказана по ради липса на разходо-оправдателни документи. Това е сумата от 12 275.27 лв.. тя дори не е конкретизирана като бюджетни пера. Също и административният орган не е представил писмата, с които ни е изисквал представяне на допълнителни документи, в изпълнение на общите условия към административния договор, напр. писмо № 02.50-5/27.12.2016 г. Административният орган е наясно, че когато в процеса на верификация установи липса на документи, оправдаващи определен разход е длъжен да спази определена процедура, като покани бенефициента в определен срок да представи такива документи и едва тогава, ако те не постъпят, да откаже верификация на съответния разход. Това е първото искане, да бъде задължена Дирекция „Добро управление в структурата на специализираната администрация на Министерски съвет“ да представи въпросните искания за плащане и всички свои произнасяния, засягащи тези искания. На следващо място, още в жалбата сме поискали съдът да изиска от министерски съвет справка, относно това, образувано ли е дисциплинарно производство срещу г-жа И. П., въз основа на нашия сигнал с вх. № 02.50-80/04.06.2021 г. и ако е образувано, какво е неговото развитие до настоящия момент. Колегата К. в становището си изрично е възразил срещу това доказателствено искане, като според него то е неотносимо за изясняване на спора. Моля, съдът да приеме, че искането е относимо, доколкото е свързано с едно от основните оплаквания в жалбата ни, а именно за нарушаване на принципа за безпристрастност при разглеждане на преписката. На трето място, молим съда да допусне провеждане на съдебно-счетоводна експертиза със следната задача: Вещото лице, със специални знания в областта на икономиката, след като се запознае с исканията за плащане № 4 и окончателното, и издадените по тях до сега актове за верификация да даде отговор на следните въпроси:

1. По кои бюджетни пера, включени в междинно искане за плащане № 4 е отложено произнасянето с указания за включването им в окончателното искане и фигурират ли тези бюджетни пера в окончателното искане?

2. Кои от бюджетните пера, включени в окончателното искане са верифицирани до настоящия момент.

3. Фигурира ли сред бюджетните пера искането за възстановяване на разходите за врата, спомената в обжалвания отказ?

По отношението на тази врата конкретно, ние считаме, че този разход е отказан още в произнасянето по междинно искане за плащане № 4. Вратата безспорно не е монтирана и ние не сме оспорвали в тази част преценката на административния орган. Считаме, че разхода за монтиране на въпросната врата изобщо не е включван в искането за окончателно плащане, а е обект на оспорвания отказ.

4. Вещото лице да изчисли на колко възлизат 15 % от всички допустими разходи по договора, сключен между доверителя ми и „Топ инженеринг“ ООД.

Този въпрос правим във връзка с претенцията на ответната страна, че има право да отложи произнасянето за пореден път по част от искането за верификация, докато са висящи производства по установяване и администриране на нередности. Този въпрос го задаваме, знаем, че биха могли да бъдат извършени елементарни аритметични операции да си отговорим на този въпрос, но самата преписка е твърде объркваща, защото в няколко различни произнасяния, административният орган изчислява тези 15 % по различен начин. Веднъж включвайки самоучастието на доверителя ми и при изключено самоучастие отново получава различни резултати. Т.е. ако в крайна сметка съдът намери, че би трябвало да се сподели ответниковото разбиране, то на отложена верификация би трябвало да подлежат едва 15 % от разходите от договора с „Топ инженеринг“ ООД, а за разликата няма никакво основание да се задържат средствата и да се отлага верификацията. Госпожо Председател, не поддържам искането за дисциплинарното производство против административния орган.

По доказателствените искания, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Изисква от административния орган искане за междинно плащане № 4 и съответно актовете по неговата верификация, искането за окончателно плащане и всички документи по неговата верификация в 3-дневен срок от получаването на съобщението.

Допуска съдебно-счетоводна експертиза по делото със задача за вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:

2. Кои от бюджетните пера, включени в окончателното искане са верифицирани до настоящия момент?

4. Вещото лице да изчисли на колко възлизат 15 % от всички допустими разходи по договора, сключен между доверителя ми и „Топ инженеринг“ ООД?

Определя първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200 (двеста) лв., вносим от жалбоподателя по сметка на Административен съд гр.Търговище за вещите лица в 5-дневен срок от днес.

Назначава за вещо лице по делото М. Б. Б. от гр. Омуртаг-икономист-счетоводител.

Отлага делото и го насрочва за 19.04.2022 г. от 11.00 ч., за която дата страните да се считат за уведомени.

След внасяне на депозита и получаване на изисканите документи от административния орган, вещото лице да се призове за изготвяне на заключението, като същото следва да се представи в 7-дневен срок преди датата на следващо съдебно заседание.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:29 часа.

Председател:

Секретар: