П Р О Т О К О Л

Година 2022 Град Търговище

Административен съд ІV състав

на осемнадесети януари Година 2022

в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Албена Стефанова

Секретар С. И.

сложи за разглеждане докладваното от Председателя

Ах. дело номер 207 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:07 часа се явиха:

Оспорващата В.К.Г., редовно призована, явява се лично.

Ответникът Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) -София, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена молба от същия с изразено становище по хода на делото.

За Окръжна прокуратура гр. Търговище, редовно призовани се явява прокурор Васил Ангелов.

По даване ход на делото:

Осп. Г.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в 14:07 часа.

Предоставя се възможност за становища и искания по доказателствата.

Осп. Г.: Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна при така събраните доказателства, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Осп. Г.: Моята пледоария няма да бъде от типичните пледоарии по закон, стриктни и т.н.. Много се двоумих, дали да се явя в днешно заседание, тъй като здравословното ми състояние е много тежко. През изминалата година, 4 пъти съм била в болница тук и в гр. Варна и по ирония на съдбата, в деня, в който са взели това окончателно тълкувателно решение ВАС, аз пак бях на операционната маса. Искам да кажа, че аз разполагам с доказателства и то с хора, които са вписани в тази преписка, че уж са участвали в снемането ми, от отчисляването или как беше там термина, бивши служители на полицията (разбира се), чиито имена са написани там, тъй като не искам тези хора, тъй като ние се познаваме от много години, работили сме с някои заедно и т.н., да имат проблеми и неприятности заради моя казус. Откровено казано, аз научих за тази много жестока обида (или как да го кажа) от пресата. Не й обърнах внимание разбира се, защото аз съм била и политическо лице, и знам как се пише жълта преса и т.н. След това, получих едно писмо от Народното събрание и пак се изненадах, но пак не обърнах внимание, защото на мен съвестта ми е чиста и хората които ме познават, много добре знаят, че това са скалъпени работи. Когато вече получих второто решение, тогава вече много се ядосах. Много се ядосах, защото аз имам 42 години юридически стаж, от които 2 години и половина законодателен. Последните, даже повече от 25 години бях адвокат. Аз съм честен и достоен човек, уважаван от хората и държа на името си и съм възмутена до края на душата си от това, което е направено за мен и аз през изминалата година, независимо, че бях на легло 8 месеца (както и да е, няма значение), аз успях да се срещна с трима-четирима души - бивши служители на полицията, съмнявах се в някой неща, но успях да разбера точната истина, въпреки, че тя за мен беше почти ясна. Мислех още на първо заседание да призова за свидетел лицето, което ме е „вербувало“ – Д.Е. (мисля, че беше), да се яви тук и в очите ми да каже – кога е разговарял с мен. Аз с този човек, освен - Добър ден на улицата не съм разговаряла, но се оказа, че той само 2-3 месеца преди това е починал. Наистина не ми стана приятно, защото аз никога не съм мислила злото на хората, но в случая съдбата пак се е намесила. След разговорите, които проведох, стигнах до извода – написала съм много неща, но ще моля да се записва всяка дума от казаното от мен в протокола, защото държа на себе си, на честта си и на достойнството си. Тогава вече, започнах да си спомням едни факти, които не им обръщах внимание много, тъй като бях избрана за депутат, мен ме канеха много ръководители, на много фирми, на учреждения, правех приемни във всички градове на областта, всяка събота, неделя, понеделник – приемни, посещавах селища и т.н.. Срещах се с много хора и още след два месеца, току-що започнала работата на Народното събрание, ми се обажда Ръководителят на една институция - мой колега, който ме покани на сутрешно кафе в 8 часа при него, за да ми разкаже каква е обстановката в областта и в града. За съжаление, с него бяхме на двата края на политическите си виждания и разбирания и т.н.. Аз по принцип уважавам хората. Никога в живота си не съм обидила, които и да е било, дори и политически опонент или хора, които са били зли и злопаметни срещу мен. Знаете ли, г-жо Председател, че на гърба ми вече няма място от забити ножове, но това, да ми го забие колега, това вече е сабя. Разбира се аз се съгласих да отида, както винаги аз не ги деля хората, след като съм представител на народа, от областта и т.н., пък и съм такъв човек,че уважавам всички хора, особено пък колегите си, не само ги уважавам, но си ги и обичам. Отидох на срещата. Водихме един много хубав разговор, приятен, пихме кафе, запозна ме, с имаше така някои проблеми, които даже наложиха и срещите ми с П., който стана министър на външните работи, но не бяха чак толкова шокиращи и в един момент, най неочаквано, той се обръща към мен и казва: Валя, знаеш ли колко съм радостен. Аз го гледам така и викам: Хубаво. Той вика: Знаеш ли защо? Казвам: Не. Не мога да кажа, не мога да гадая. Той каза: Защото лично проверих досиетата и много се радвам, че ти и Ю. К. нямате никакво досие тук при нас (понеже Ю. К. беше преди мен ръководител на тази партия, на която станах след нея аз). Аз за първи път чух, че става дума за досие. Виках си, това в каква връзка ми го казва, но няма значение, искам да кажа истината пред Вас. Не искам да се срамувам и да навеждам очи пред хората. Искам да изясня истината и не знам защо, нашето законодателство вярва само на едни измислени неща, а не вземат под внимание това, което е на лицето, което е потърпевшо, само след няколко месеца. Никога не съм се бъркала в политиката на общината или на областта по отношение на кадрите. Ако аз се бях бъркала-нали, и ако искам да навредя на някого, в същото време М. Т. беше председател на Окръжния съд- също от друга политическа сила и А. М. (светла му памет)- също представител на друга политическа сила, които ми бяха съперници в предизборната борба, тях не ги махнала- нали? Защо ще ходя да ходатайствам за другия- за третото лице по важност в града? Въобще нямам представа, че ще го махат и разговаряйки с тези колеги, вече като ми стана ясна цялата работа, аз благодаря за това, че Комисията благодарение на нея разбрах доста подробности, кои са били, кои са ме вербували, кои са подписвали протоколи и т.н.. Г-жо Председател, Вие видяхте ли в цялата преписка една чертичка от мен - една, не подпис, не съгласие, не разговор, нито протокол, нито някакво донесение или еди-какво си – една чертичка няма, една. Оказва се, че малко преди това, след като е разбрал, че ще бъде освободен – въпросното лице, прави тези неща. Дори единият, който е подписал протокола го питах: Ти подписал ли си такъв протокол? Той вика: В., ти подписа ми видя ли го? Аз казва нищо не съм подписал и не съм присъствал на такова нещо и за пръв път от теб чувам такова нещо. Да, работила съм с Държавна сигурност. Нямаше как да не работя, защото бях секретар на Изпълкома и аз отговарях за 22 села, кметства. За всяко кметство отговаряше по един служител от Държавна сигурност и имаше квартални милиционери. Как няма да ги познавам, след като аз ги срещам и след това по Възродителния процес, за съжаление. Тогава се казваше ЕСГРАОН отдела и беше в моя ресор. Така се реши в цяла България, че секретарите на Изпълкомите ще водят Възродителния процес, ще сменят имената. Знаете ли, колко много приятели имам мюсюлмани? Знаете ли, колко нощи съм плакала с тях и съм ги увещавала да не заминават никъде? Знаете ли, колко нощи съм седяла аз в общината, защото мои приятели искаха аз да им сменя имената, аз да им помогна? Тогава се сетих, от къде може, между другото това лице не участваше в процеса, не го зная къде беше, но него го нямаше въобще, бяха съвсем други хора, имаше и фотографи, имаше много хора. Моята стая, не беше кабинет, като на другите зам.- председатели, а беше една тясна дълга стая, но имаше диван, имаше столове и тази моя стая беше отворена денонощно, защото беше много студена зима и който откъдето се върнеше, независимо дали са служители или от Държавна сигурност или от полиция, аз не ги знаех, кои са точно в Държавна сигурност. Навремето не ги знаехме, кой е бил икономическа полиция, отделения ли са, отдели ли са, какво са не мога Ви кажа, но тази моя стая беше отворена денонощно. Аз със собствени средства зареждах един чайник с чай, един чайник с кафе и купувах една бутилка водка, салам, хляб, сирене, кашкавал, защото мръзнейки по цял ден, аз също съм ходила на много места, но трябваше да бъда и тук, за да организирам за следващия ден документи и т.н.. Защо бяха полицаите с нас, за да запазят реда, та по нас стреляха. Ако това се смята, че заради това аз съм била явочник на Държавна сигурност – добре, така да бъде, но защо – много пъти си задавам въпроса и разбрах защо – от завист, която аз чувствах през годините като колега, от злоба и от отмъщение, защото този човек си мислеше, че аз съм причината да го освободят. Съжалявам, много съжалявам! Като последно, бих искала да кажа, че и сега не съм добре и много се двоумих, дали да дойда на заседанието, защото заболяванията ми са такива, че всеки момент може да спре сърцето ми, особено когато се вълнувам, но аз дойдох заради себе си, заради името си, заради гордостта си, заради това, че аз цял живот съм помагала на хората и никога не съм била предател, и никога няма да бъда докато съм жива! Нямам какво повече да Ви кажа. Знам какво ще е решението. Това искам да Ви кажа, не се притеснявайте – 42 години стаж имам като юрист. Ясно ми е, но аз го очаквах, че ще бъде такова на ВАС решението. То, гарван гарвану око не вади, естествено. Ясно ми беше и знам и моите уважения, защото аз много си уважавам институциите, особено съд, прокуратура и колегите, които работят в тях и съм работила с много от тях, включително и с г-н прокурора сме работили заедно и при Вас съм се явявала, но на по-малко дела. Аз не искам да се очерня името ми. Понеже знам, какво ще бъде решението, не се притеснявайте, след това тълкувателно решение на мен ми е ясно решението, защото за мен, един юрист, за да бъде добър юрист, независимо в каква област работи, той трябва да има сърце, душа и хъс да работи като юрист, да не се влияе от личните си чувства, отношения и т. н. към хората, които съди или защитава и т. н. и знаете ли до какво заключение стигнах, и знаете ли защо 4 години аз престанах да работя, въпреки, че можех да работя още, защото разбрах Темида защо е с вързани очи - за да не вижда понякога истината. Благодаря! Много се извинявам за голямата реч, но за мен това е много важно, защото аз съм изключително горд, честен и чист човек.

Прокурорът: Конкретно, това за което днес сме тук, това е Решение № 2-1854/11.08.2020 г.. В тази връзка вече излезе тълкувателно решение, което беше споменато от бившата колежка, на ВАС от 09.12.2021 г., което е по подобни казуси възникнали и противоречива практиката на съдилищата. Конкретно, това решение за което иде реч, се явява като трето по ред по този закон, а именно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (нататък ще го споменавам за краткост - този закон). Това решение се явява трето по ред. В тази връзка ВАС се е произнесъл, че ако има вече влязло в сила решение по същия повод, не може да има второ, трето и т. н. решения, с едно изключение разбира се, когато са налице основанията по чл. 28 от същия Закон. В конкретния случай, не са налице основанията на чл. 28, т.е., няма новооткрити обстоятелства, поради което според Върховния съд, конкретно това решение, за което днес сме тук от 2020 г., следва да бъде обявено за нищожно. То е такова и ето защо, няма смисъл да преповтарям в пледуарията си тълкувателното решение, то е много подробно. Ето защо смятам, че би следвало в своя съдебен акт, да обявите за нищожно атакуваното Решение № 2-1854/11.08.2020 г..

Съдът счете делото за изяснено и обяви устните състезания за приключени.

Съдът обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:29 часа.

Председател:

Секретар: