П Р О Т О К О Л

                      

Година 2021                                                                         Град Търговище

Административен съд                                                         ІІ състав

на двадесет и втори юни                                                    Година 2021

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                      Председател  Росица Цветкова

                                                                                             

Секретар  С.И.

Сложи за разглеждане, докладваното от Председателя

АХ дело номер 104 по описа за 2021 година.

 

На именното повикване в 10:20 часа в съдебната зала се явиха:

 

Жалбоподателката И.В.Г., редовно уведомена- не се явява. За нея се явява а.. Ц.И. ***, редовно упълномощен от преди и приет от съда.

Ответникът Началник група към ОД на МВР - Търговище, РУ- Попово, редовно уведомен, не се явява. За него се явява гл. юрк. Л. Ж., редовно упълномощена от преди и приета от  съда.

 

По даване ход на делото:

А.. И.: Да се даде ход на делото.

Юрк. Ж.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,  поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Делото е отложено са събиране на гласни доказателства.

 

А.. И.: Водим лицето К. Е. Д.. Моля да бъде допуснат до разпит.

Юрк. Ж.: Не се противопоставям на искането за разпит на свидетеля.

 

По направените искания по доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Допуска до разпит в качеството на свидетел лицето К. Е. Д..

На именно повикване в съдебната зала влиза св. К. Е. Д..

 

Пристъпи се към снемане самоличността на свидетеля. 

Св. К. Е. Д., 43-годишен, български гражданин, неосъждан, грамотен, съпруг на жалбоподателката.

Св. Д.: Желая да свидетелствам.

           

НАПОМНИ се на свидетеля отговорността по чл. 290 от НК.

            Свидетелят обеща да говори истината.

 

Пристъпи се към разпит на св.  К. Д..

 

Свидетелят отговоря на поставени от съда и страните въпроси.

Св. Д.: И. ми е съпруга. Имаме две деца. Едното дете е лице с увреждане – с ДЦП. На името на И. се водят Фолксваген Транспортер бус, Мерцедес бус, Ауди А6, Опел Зафира, която съм я продал, днес я бракувах. Тя също се водеше на нейното име и Мерцедес 320 ЦДИ. И. ползва за превоз на детето, автомобил Ситроен Ц 8 (който е на името на болния ми син, на лицето с увреждане) и Мерцедес 320. Когато отива на почивки, на санаториуми, по болници и т.н. отива с минивана, защото е голяма количката и не се събира в Мерцедеса, а когато е наблизо за разходки използва Мерцедеса, защото е по-нисък и специалната седалка, която е на Мерцедеса, се пригажда по много начини - на 4-5 места се чупи (самият автомобил е излязъл с тези екстри). Тя кара Мерцедеса всеки ден, когато отиват на разходка до с. Ковачевец и до гр. Попово. От другите автомобили - А6 го използвам аз и микробусите ги използвам аз. Ситроен Ц 8 е на името на детето с увреждания и жена ми го кара. С него ходим по болници и по почивки. Уточнявам, че Ситроен Ц 8 е ван, 8 местен, багажникът му е голям и там влиза количката да легне. С И. живеем заедно в едно домакинство. Имаме си една кошница, където стоят ключовете на автомобилите. С И. имаме и по-голям син. Той има автомобил Фолксваген Туарег. Той има достъп до тези ключове, тъй като къщата е една и ако той е взел ключове,  ги е взел от там. И. не е дала колите на никой, защото болното дете не може да го качи на другите коли, тъй като не са удобни седалките. Той е на 23 години, тежи 50 кг. и тя също тежи 50 кг.. Тя няма как да го качва в големия бус, на който седалката е висока. Не ми е известно И. да е давала ключовете от автомобила на трето лице, извън нашето семейство. Тя и на мен не ги дава. Другият ми син, ако нея е нямало в къщи, може да е откраднал ключовете на майка си, ако тя е излязла с другата кола, защото има повече гориво в колата на майка му. На болния син в колите, винаги има пълен резервоар и в двата автомобила, докато моят син (здравият), ако в неговия автомобил няма нафта, може да се качи на майка си в колата и да я  подкара. И. има шест автомобила. М. има един автомобил, а аз нямам нито един автомобил на моето име и другият ми син няма автомобил на негово име. Имам един Форд Транзит на мое име, който не съществува.

 

А.. И.: Нямам въпроси към свидетеля.

Юрк. Ж.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Свидетелят е освободен от присъствие в залата.

 

А.. И.: Не соча други доказателства.

Юрк. Ж.: Нямам доказателствени искания.

 

Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

А.. И.: Уважаема г-жо Председател, от името на доверителката ми поддържам жалбата така, както е предявена и на наведените основания, като моля да отмените обжалваната заповед за прилагане на административна мярка № 73/26.03.2021 г. на Началник група към ОД на МВР-Търговище като незаконосъобразна. От събраните по делото, както писмени, така и гласни доказателства, включая разпитания днес свидетел, по безспорен начин се установи фактът, че действително доверителката ми има един автомобил, който автомобил е използван за целите, които сме посочили в жалбата. Друг е въпросът и това е въпрос, който подлежи на отделно обсъждане, на първо място, колко автомобила реално ползва доверителката ми и колко се водят на нейно име. На следващо място, от тези, които се водят на нейно име, колко реално съществуват. Видно от разпитания днес свидетел К. Д., да, на нейно име се водят няколко автомобила, вкл. бусове, ванове, но друг е въпросът, че тези автомобили са непригодни, за да може доверителката ми да превозва болния си син - факт, който сме доказали. Остана висящ въпросът, който не е изяснен и в заповедта на административния орган, а именно дали този автомобил, който е бил спрян от органите на Пътна полиция, лицето, което го е управлявало – И. Я. И., го е управлявало със съгласието на доверителката ми, дали тя му е предоставила автомобила, още повече знаейки, на първо място, че той е лишен от правото да управлява лек автомобил и на следващо място, славата му, която се носи в гр. Попово и околностите. Достатъчно е обстоятелството, видно е и от справката, приложена от административния орган, каква е причината да му бъде отнето свидетелството за управление. Свидетелството на Илия, доколкото ми е известно и доколкото видях от справките, е отнето за шофиране след употреба на химически вещества, да ги наречем. Основен факт, на който акцентирам г-жо Председател, че никъде не са събирани доказателства и не се събраха такива, че И., след като е лишен от правото да управлява този автомобил, е управлявал този автомобил със знанието и със съгласието на доверителката ми. Видно от разпитания днес свидетел – К. Д. и съпруг на доверителката ми, ключовете на тези хиляди автомобили стоят на едно място в дома им, така че няма проблем другият му син да е предоставил този автомобил или И., ако им е бил на гости. Няма никакви доказателства и това, което е отразено в заповедта и което е послужило за издаването й, за знанието на доверителката ми, че автомобилът ще се управлява в него ден от това лице. Именно предвид изложеното, аз ще Ви помоля да отмените заповедта като незаконосъобразна. Моля за решение в този смисъл.

Юрк. Ж.: Уважаема г-жо Председател, моля да постановите решение, с което да отхвърлите оспорването срещу процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Считам, че са нали основания за прилагането на такава. От събраните по делото доказателства стана ясно, че лицето, което е управлявало автомобила на жалбоподателката към момента на проверката не е притежавало свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е отговаряло на изискванията за правоспособност. Бяха представени по делото доказателства, че срещу същото лице е водено наказателно от общ характер дело, по което на въпросния Илия е наложено наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 9 месеца. Към момента на проверката, срокът на това наказание е изтекъл, но същият не се е явил на изпит за установяване на психологическа годност и не е представил доказателства, че се е явил на такъв изпит, за да му бъде върнато свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС), както изисква Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. След отнемане на свидетелството за правоуправление на това основание, на основание чл. 343г. от НК, винаги се провежда такова изследване на психологическата годност, за да бъде върнато свидетелството за управление на МПС на провинилия се водач. В случая това не е осъществено. Т.е. в момента на проверката, водачът не е отговарял на изискванията за правоспособност, като в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право да вземе друго решение освен това, което е взело в случая, да наложи принудителна административна мярка на собственика на автомобила. Видно  е от представените по делото доказателства, че семейството разполага най-малко със 7 автомобила. По справката на И.В.Г. се виждат 5 автомобила, освен този, който е с прекратена регистрация към настоящия момент, поради което и не излиза в справката, стана ясно от разпита на нейния съпруг, че нейният син М. също притежава автомобил Ситроен Ц 8, който е регистриран на лице с увреждания и е с предназначение да превозва лицето с увреждания. Аз не мога да се съглася, че няма други автомобили, с които може да се осъществи транспортирането на М., тъй като прегледах автомобилите, например автомобилът Ауди А 6, в никакъв случай не е по-висок от Мерцедеса, на който е прекратена регистрацията, т.е. достатъчно удобен е за превозване. Какъвто и да е автомобилът, лицето с увреждане, така или иначе се качва с чужда помощ в него. Инвалидната количка се транспортира в багажника. Така че не считам, че това следва да бъде основание за отмяна за наложената принудителна административна мярка. Същата е приложена от компетентен орган, видно от представените доказателства и от заповедта на директора на ОД на МВР-Търговище, с която се оправомощават длъжностни лица от дирекцията да налагат принудителни административни мерки. Моля за решение в този смисъл, като моля и в полза на ОД на МВР-Търговище, при отхвърляне на оспорването да бъдат присъдени разноски.

А.. И. (реплика): По повод изразеното от колегата Ж., с едно уточнение - автомобил регистриран на лице с увреждания и автомобил пригоден за транспортирането на лице с увреждане не са еднозначни. Това са различни понятия. Свидетелят Д.,  от това, което заяви в протокола, че единият автомобил е регистриран на М., но никъде в показанията си той не е казал, че този автомобил Ситроен Ц 8 е пригоден за превозването на лице с увреждания. Такова нещо няма в протокола, първото което е. Второто – не сме технически грамотни да преценим разликата между един или друг автомобил и кой е по-пригоден за превозването на лице с увреждания (в случая Ауди и Мерцедес). Това беше лично мнение на свидетеля, че Мерцедесът, който е по-нисък от Ситроена, който е регистриран на лицето с увреждане е по-удобен за къси разстояния за превоза на това лице. 

Юрк. Ж. (дуплика): Всеки един автомобил, който притежава семейството, може да бъде използван за превозване на лице с увреждания. Аз не считам, че би следвало да е специално пригоден. Ние нямаме доказателства, че Мерцедесът, чиято регистрация е прекратена е специално пригоден за употреба точно за превозване на лице с увреждания.

 

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, за което страните ще бъдат уведомени.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.

 

Председател:

 

Секретар: