П Р О Т О К О Л
Година 2021 Град Търговище
Административен
съд ІІ касационен състав
На първи юни Година 2021
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар Гергана
Бачева
Прокурор Васил Ангелов
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия Иванка Иванова
КАНД номер 75 по описа за 2021 година.
На именното повикване в
10.45 часа се явиха:
Касаторът В.Б.Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от
а.. И.З. от САК, редовно упълномощен от преди и приет от съда.
Ответникът ОДМВР гр.
Търговище, редовно призован, не изпраща
представител.
За Окръжна прокуратура гр. Търговище, редовно
призовани се явява прокурор Васил Ангелов.
По даване ход на делото:
А.. З.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход
на делото.
Съдът
намира, че страните са редовно
призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО на второ четене, с
оглед разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в 10.45 часа.
Докладва касационната жалба.
А.. З.: Поддържам
жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Прокурорът: Жалбата е допустима. Нямам искане по
доказателствата.
По представените доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за сведение: Решение от
26.06.2013 г. на Кюстендилски районен съд, по НАХД № 662/2013 г., Решение № 250
по АНД 8170/2019 г. на Пловдивски районен съд,
Съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна при така събраните доказателства от
първоинстанционния съд, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
А.. З.: Уважаема госпожо
Председател, уважаеми Административни съдии, моля да уважите касационната
жалба, подадена от В.Н. срещу Решение № 98 по АНД № 4/2021 г. на Районен
съд-Търговище, по изложените в касационната жалба съображения, както и да
присъдите сторените разноски за двете инстанции. На практика, става въпрос за
електронен фиш, в който отговорността, административнонаказателната на
доверителката ми се презумира, тъй като МПС, за което се смята, че е извършено
нарушение по ЗДвП е собственост на юридическо лице. От там следва презумпцията
за отговорност на управителя на това юридическо лице за административното
нарушение, извършено със съответното МПС, собственост на юридическото лице. В
конкретния случай по преписката е представен договор за оперативен лизинг,
който собственикът на МПС „Дефендър“ ЕООД е отдал на лизинг автомобила на друго
юридическо лице „Моне“ ЕООД. Очевидно, че в периода, в който се счита, че е
извършено нарушението, на практика, автомобилът не е бил в държание на юридическото лице,
собственик на същото, съответно няма как и неговият управител да се счита
отговорен за нарушение по ЗДвП, извършени в периода, когато автомобилът е бил
на лизинг. Същевременно този договор и тези доказателства не са обследвани от
въззивната инстанция. Въобще не са намерили място в обжалваното решение, а дори
напротив-допусната е една особено съществена грешка, като в диспозитива на
въззивното решение освен да се потвърди електронният фиш, с който е наказана
доверителката ми е осъдено и юридическото лице „Дефендър“ ЕООД да заплати
разноските, а „Дефендър“ ЕООД, т.е. юридическото лице, собственик на МПС не е
участник в административнонаказателното производство, няма как и да понесе
разноски в едно такова производство. Разноските по делата от този характер са
между страните, те не могат да бъдат възложени на някакво трето
неучастващо в делото лице. На практика
във въззивното решение има позоваване на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, спрямо която
въззивният съд е приел, че е правилно определено административнонаказателното
лице, тъй като не била подадена декларация, въведена като възможност от
разпоредбата. На практика обаче следва да се съобрази, че в конкретния случай
или тази разпоредба не е приложима, защото за да бъде подадена валидна
декларация в изпълнение на тази разпоредба се изисква от лицето да посочи
лицето, което е управлявало, а освен това и да приложи свидетелство за
управление. От тази гледна точка в хипотезата, когато едно юридическо лице е
предоставило МПС на друго юридическо лице, въз основа на договор за наем или на
лизинг, както е в конкретния случай, означава, че няма как това лице, ползващо
автомобила да има свидетелство за управление, просто защото е юридическо лице.
Свидетелства за управление притежават единствено и само физическите лица. Т.е.
няма как доверителката ми да изпълни буквално текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В конкретния случай считам, че даже не е приложима тази разпоредба именно
поради тази причина, че МПС е предоставено на друго юридическо лице. Освен това
и не на последно място, в административнонаказателното производство не са
налице доказателствени преклузии и ако във фазата на административното производство
не са били събрани някакви доказателства, а такива са събрани във един по-късен
етап, във фазата на съдебното обжалване, то същите следва да бъдат съобразени
от съда, което не е сторено от въззивната инстанция, което на практика
представлява порок на въззивното производство. В този смисъл моля за Вашето
решение.
Прокурорът: Считам жалбата за неоснователна и решението на
Районен съд-Търговище следва да се потвърди.
Съдът
счете делото за изяснено и обяви, че в законния срок ще се произнесе с решение.
ПРОТОКОЛЪТ
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.52 часа.
Председател:
Секретар: