П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                         Град Търговище

Административен съд                                                         ІV състав

на двадесет и трети февруари                                           Година 2021

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: Албена Стефанова

                                                                         

Секретар Стоянка И.

 

Сложи  за  разглеждане  докладваното от Председателя

АХ дело номер 241 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 14:17 часа се явиха:

 

Оспорващият Б.К.Г., редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба с изразено становище по хода на делото и по същество.

 

Докладва се постъпилата молба с вх. № 327/22.02.2021 г. на Адм. съд – Търговище от процесуалния представител на оспорващия – а.. Д., с която се моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

 

Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изпраща представител. Постъпила е писмена молба с изразено становище по хода на делото и по същество.

 

Докладва се постъпилата молба с вх. № 348/23.02.2021 г. на Адм. съд – Търговище от процесуалния представител на ответника – гл. юрк. И. Й., с която се моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

 

Вещото лице М.И.М., редовно призована - явява се.

 

По даване ход на делото:

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което.

 

        ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в 14:17 часа.

 

Съдът пристъпи към снемане самоличността на вещото лице М.И.М..

 

Вещото лице М.И.М., 56- годишна, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, без родство и дела със страните.

 

НАПОМНИ се на вещото лице отговорността по реда на чл. 291 от НК във вр. с чл. 200, ал.1 от ГПК и чл. 144 от АПК.

 

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест, знание и безпристрастие.

   

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице.

 

В. л. М.: Поддържам  заключение във вида, в който е представено. Правилно са определени в ревизионния акт задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ, задълженията за ДДС, задълженията за вноски за осигуровки  към ДОО и здравни осигуровки, вноските към универсален пенсионен фонд и задълженията за лихвите. По отношение на лихвите върху авансовите вноски за осигуровки, изчислени са, като началната дата е взета на лихвения период, е датата на която е падежът на задължението. Проверила съм  обаче, как биха изглеждали задълженията, ако се взема датата следваща датата на падежа, т.е. – 25 число на месеца, следващ месеца за който се дължат сумите. Разликата на някои места е 1 ст., на други 2 ст., като в рамките на 1 година е между 6 и 10 стотинки, което мисля, че е незначителна разлика, поради което и не съм направила корекция на лихвените задължения. В случая имаме задължения, които би следвало да се определят по декларация и тези задължения да се декларират. Това е предвид данъка върху доходите на физическите лица. Там имаме задължение по декларация. Отделно искам да посоча, че имаме и задължение за осигурителните вноски, тъй като всички самоосигуряващи се лица подават годишна декларация за размера на осигурителните вноски на годишна база, където се включват задълженията за авансовите вноски и за окончателните вноски.  Това е декларация Образец 6, която се подава в срока, в който се подава и годишната данъчна декларация (ГДД) по ЗДДФЛ, т.е.- 30 април. Освен за данъка имаме задължение и за осигурителните вноски, които също се определят по този ред. Съответно за част от периодите, предмет на ревизията има подадена декларация Образец 6 – само за два от данъчните периоди. За следващите периоди няма подадена ГДД за дължимите осигурителни вноски. Т.е, също не е спазено условието, да се декларират тези задължения за осигурителните вноски. Дори да нямаме окончателни, само за авансовите сме длъжни да подадем декларация  Образец 6 до 30 април в срока, в който се подава ГДД по ЗДДФЛ и в същия срок  да бъдат и внесени. Първо, хипотезата е, че имаме недекларирани доходи. Второто основание за преминаване по чл. 122 от ДОПК, е че имаме недекларирани доходи изобщо. Т.е. такива, които дори и да е подадена декларация не са декларирани в съответния ред или в съответния размер, тъй като в случая имаме малко по-особен ред на облагане на стопанската дейност, която е приравнена на дейност на Едноличен търговец, а при дейност, която е приравнена на дейност на Едноличен търговец имаме и по специален ред на облагане, тъй като данъчната основа се формира по реда на  ЗКПО. Т.е. имаме прехвърляне за формирането на данъчната основа към друг данъчен закон, в който е определен начинът за формиране, първо на приходите – разходите, след това на счетоводния и оттам нататък на данъчно финансов резултат, т.е. формирането на данъчната основа. Чл. 122 от  ДОПК  определя, че в такива ситуации следва да се подходи така, както би било ако се декларират съответните данъчни задължения или се формира данъчна основа, съответстваща на реда, който е определен с конкретния данъчен закон.  ЗКПО определя понятието данъчна основа, като там изрично е посочено, че данъчната основа за облагане с данъци е счетоводния финансов резултат, преобразуван за данъчни цели с увеличения и намаления, т.е. данъчно признати и данъчно непризнати разходи и приходи, при което се формира данъчната основа за облагане с данъци върху доходите или върху печалбата. Когато е по данъчна основа е по ЗКПО, мисля, че беше чл. 45 – 46, като членове в ЗКПО и подходът, които е приложен от данъчния орган е точно по този начин. Първо са формирани приходите - разходите, които са свързани с получените приходи, след това е формиран счетоводен финансов резултат, като разлика между приходи и разходи, след това за целите на ЗДДФЛ е формирана специфичната данъчна основа, която представлява счетоводния данъчен резултат, намален с осигурителните вноски и така формираната данъчна основа вече е обложена със ставката 15% като Едноличен търговец. Органът е подходил правилно. Аргументацията в тази част, защо се приема, че дейността – тази стопанска дейност е дейност като Едноличен търговец, е много добре мотивирана в ревизионния доклад. Посочила съм в заключението двете хипотези за облагане на стопанска дейност на едно физическо лице. Аз посочвам какво е основанието в закона, какво е приложено, как е подходено в ревизионния доклад и вече отговорът сам излиза в съпоставката на нормативните изисквания и това, което е сторено в съответния ревизионен документ. Имаме няколко хипотези по чл. 122 от ДОПК. Правилно са определени размерите, като правилно е подходил данъчният орган. За жалбоподателя, не можем да кажем, че е водил счетоводството съгласно Закона за счетоводство (ЗСч). Първо няма документи, които да покажат, че е водена такава отчетност, която да формира  размер на приходи, размер на разходи, а събраните документи представляват такива, които могат да бъдат разглеждани като първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч по отношение на първични документи, създавани между различни търговски субекти, т.е. между различни предприятия, защото в ЗСч и в стария, и в новия от 2016 г.  има определение за реквизитите, които следва да съдържат първичните счетоводни документи, разменяни между предприятия и такива, които са вътре в самото предприятие. В тази връзка, в настоящия ЗСч (от 2016 г. в сила) чл. 6 и следващите развиват доста по-подробно понятието „документална обоснованост на счетоводните записвания“, което се доближава до разбирането за документална обоснованост, което е аргументирано в ЗКПО. В допълнителните разпоредби има текстове, които определят обхвата на понятието „документална обоснованост“, с оглед на това, дали така събраните документи представляват документи, въз основа на които правилно да се определи размера на приходите и на разходите, и пак стигаме до правилното определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, изхождайки от правилата на конкретния материален закон. В един от текстовете в новия ЗСч, има специално по отношение  на документалната обоснованост, всъщност този текст включва едно от решенията на Върховния касационен съд, то е по скоро тълкувателно, ако правилно си спомням, в което е указано, че ако в първичния счетоводен документ липсват определени реквизити, но към него съществуват други съпътстващи документи, от които да се установят липсващите реквизити, то този документ също представлява достатъчен, за да обоснове документална обоснованост на записванията. Решението, за което говоря информативно беше между 2010 и 2015 година. В частта, коя от хипотезите да се възприеме, другото информативно, което ми се е случвало при изчисления, е това да се приеме доходът, който е получен като „други“ доходи. Т.е., това е чл. 35 в ЗДДФЛ, където обаче не се формира никаква данъчна основа, а се облага целият доход, т.е., върху сумата директно се начисляват 10%. При тази ситуация обаче, не се формира оборот за регистрация по ДДС, тъй като се изключва трудовия елемент във формирането на тези доходи, след полагането на труд, за да получим тези доходи. Пример за такива „други доходи“ са да речем, доходи които са получени от лотарийни игри или от различни други игри, или различни лихви, които са получени във връзка с обезщетения или нещо, което има инцидентен характер. Второто, впоследствие което следва от този ред на облагане е, че поради липсата на трудовия елемент при формирането на доходите, не се дължат осигурителни вноски, но в тази част няма аргументи, представени нито от данъчния орган да са събрани, нито да са представени от лицето, че тези доходи имат такъв характер, т.е. - „други доходи“, но те са изрично определени в съответния текст от закона, като разширителното тълкуване на този текст от закона е силно ограничено. Т.е., нямаме предпоставки да се приложи тази хипотеза, а да се приеме примерно аргумент, че това са „други доходи“, които са различни от стопанска дейност. Правя искане, да ми бъде увеличено определеното възнаграждение, съобразно представената справка-декларация.

Съдът намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ведно с представената справка-декларация. Съобразно представената справка-декларация, следва да се определи окончателен размер на възнаграждението на вещото лице М.М., паради което

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Приема и прилага изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, находяща се от стр. 170 до стр. 179 (вкл.), ведно с представената справка декларация на вещото лице.

 

Определя окончателен размер на възнаграждението за вещото лице М.И.М. в размер на 510 лева, съобразно представената справка-декларация.

 

Да се изплати на вещото лице М.И.М. сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева от първоначално внесения депозит.

 

Задължава НАП да внесе  разликата в размер на 160 лева, която е между първоначално определения размер за  възнаграждението на вещото лице и окончателно определения, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, след което, сумата незабавно да се изплати на вещото лице - М.И.М..

 

На Директора на ТД на НАП- Варна  да се изпрати съобщение за изпълнение на настоящото разпореждане на съда в срок, с предупреждение, че се носи отговорност при неизпълнение на разпореждане на съда, на осн. чл. 91, във вр. с чл. 89, т.2 от ГПК във вр. с пар. 2 от ДОПК.

 

Вещото лице е освободено от присъствие в залата.

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна при така събраните доказателства, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

 

Съдът намира, че следва на страните да бъде дадена възможност да представят писмени защити в 7-дневен срок от днес, поради което

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Дава възможност на страните по делото да представят писмени защити в 7- дневен срок от днес.

 

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви устните състезания за приключени.

В законния срок  ще се произнесе със съдебен акт.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.36 часа.

 

                                  

                                             Председател:

 

                                             

Секретар:

 

 

 

 

Издаден: РКО за сумата от 350.00 лв. на вещото лице-                                                                                 М.М.

                                                                                                           23.02.2021 г.

                                                                                                          Секретар: