П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Търговище

Административен съд ІV състав

на осемнадесети декември Година 2020

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Албена Стефанова

Секретар Стоянка Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

АХ дело номер 55 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 12:03 часа се явиха:

За оспорващия ЕТ „РИНК - Румянка Методиева-Калин Кирилов“, редовно уведомен се явява К. К.- лично и адв. Р. Р. от АК- София, надлежно упълномощен от преди и приет от съда.

Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от гл. юрк. Е. Е.за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

Съдът докладва молбата от гл. юрк. Е. Е.с вх. № 2305/17.12.2020 г. на Адм. съд – Търговище.

Вещото лице М. И. М., редовно призована- явява се.

По даване ход на делото:

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в 12:03 часа.

Съдът докладва постъпила молба от оспорващия едноличен търговец, в която се изразява становище, че няма спор по определени фактури, а именно по номера: 30000004, 30000005, 30000006 и 30000008.

Адв. Р.: Разговаряли сме с експерта и сме обърнали внимание на вещото лице по фактурите с номера: 30000007, 30000010 и 997.

Съдът докладва постъпили към делото писма с изявления: от Н. И. К. с вх. № 2247/09.12.2020 г. на Адм. съд- Търговище и от В. В. с вх. № 2248/09.12.2020 г. на Адм. съд- Търговище.

Адв. Р.: Желаем постъпилите изявления да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че за изясняване на делото в пълнота, следва да бъдат приети представените писма, като съдът в мотивите на решението си ще изложи преценка относно доказателствената им стойност.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага: представено писмо от Н. И. К. с вх. № 2247/09.12.2020 г. на Адм. съд- Търговище и представено писмо от В. В. с вх. № 2248/09.12.2020 г. на Адм. съд- Търговище.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на вещото лице М. И. М..

Вещото лице М. И. М., 56- годишна, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, без родство и дела със страните.

НАПОМНИ се на вещото лице отговорността по реда на чл. 291 от НК във вр. с чл. 200, ал.1 от ГПК и чл. 144 от АПК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест, знание и безпристрастие.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице.

В. л. М.: Поддържам заключението във вида, в който е представено.

Въпрос на съда: Говорим само за фактурите с номера: 30000007, 300000010 и 997. При положение, че по всички останали описани фактури, които са описани в решението на решаващия орган, с изключение на фактури с номера: 30000007, 300000010 и 997, евентуално при положение, че доставките по всички други фактури се признаят за ВОД, с изключение на тези фактури, какъв следва да бъде размерът на данъчното задължение- главница и лихви и на данъка за внасяне- главница и лихви?

В. л. М.: Общият размер е на стр. 6 в табличката, която е дадена в заключителната част на експертизата. Размерът на главницата е посочен първо в колона „главница“ за всеки данъчен период. За данъчен период м.10.2015 г. имаме една корекция 1119.13 лв. трябва да бъде главницата и 461.45 лв. лихвата. Това е размерът на данъкът за внасяне. За периода 12.2015 г. главницата е 267.05 лв., а в РА е 977.92 лв.. Таблицата, която съм дала в началото на заключението, в частта „Обстоятелства по делото“ са дадени две главници. Едната главница е на обжалваната част от задълженията. Тя е в размер 977.92 лв., но тъй като в данъчния период 12.2015 г. дружеството е било декларирало ДДС за възстановяване, към тази сума която е декларирана, като се прибави тази обжалвана главница, крайният резултат за данъчния период се променя и става от „въззстановяване“ на „внасяне“ и във втората табличка „Данъчни задължения за внасяне по РА“ (на стр.1 от заключението) - задължението по акта 267.05 лв. е главницата, която е установена в РА. Експертизата потвърждава това задължение, тъй като то е формирано само от фактура № 30000010. Т.е., по експертиза данъчното задължение е главница 267.05 лв. и по РА, като окончателно задължение за периода също е 267.05 лв.. Разликата е в обжалваната част. Обжалва се допълнително начислено задължение, в размер на 977.92 лв., но понеже това е допълнително задължение за внасяне, а декларираното от лицето за този период е ДДС за възстановяване – 710.87 лв., от 977.62 лв. за внасяне, изваждаме 710.87 лв. за възстановяване и получаваме краен резултат за периода – 267 лв. за внасяне. ДДС-то за въззстановяване е минус вземането и от 977.62 като извадим 710.87, получаваме крайния резултат за внасяне 267.05 лева.

Адв. Р.: Т. е., спорът е за 900 и нещо, но дългът за месеца, ако тези 900 и нещо останат, е 200.

В. л. М.: Крайният резултат за периода, който се получава за внасяне, не за възстановяване е 267 лева.

За периода м.10.2015 г. данъчно задължение ДДС за внасяне е 1119.13 лв. и лихва 461.45 лв. са изчислените от експертизата.

За периода м.12.2015 г. данъчно задължение за внасяне, което е обжалвано е 977.92 лева, а задължението за внасяне се променя, като става 267.05 лева. По РА и по експертизата е толкова и такъв е и размерът на лихвите – 105.73 лева.

Разликата в лихвата, която е изчислена в РА и тази изчислена от експертизата има разлика, поради това, че в данъчен период 10.2015 г. лихвеният период започва от 17.11.2015 г., тъй като срокът за подаване на декларациите са взели с един ден по-рано лихвения период. Не са се съобразили, че крайният срок за декларирането е бил 16.11. Падало се е в понеделник и започва от 17-ти.

За периода м. 01.2016 г. нямаме обжалвана част, а това е промяна на данъчния резултат. Значи, декларираното в м. декември от лицето, е било ДДС за възстановяване 710.87 лева. Следващият данъчен период м. 01.2016 г., фирмата декларира по справката-декларация ДДС за внасяне, но понеже в предходния период има данък за възстановяване, има правото да го приспадне и всъщност от задължението, което е имало в м. януари, това съм го описала на стр. 3, в подточка 1.2 - Корекция на деклариран резултат в справката-декларация, декларираният резултат за внасяне в м. януари 2016 г. е бил 1074.70 лева. Лицето има право да си приспадне ДДС за възстановяване от м. декември 710.87 лева. След приспадането се получава краен резултат за внасяне за данъчния период м. януари 2016 г. в размер на 363.83 лева. Това е 1074.70 минус 710.87. Първо имаме данъчно задължение 710.87 лв. по РА, лихва - 275.32 лв., задължение за внасяне накрая за този период също е 710.87 лева. Лицето, за този период по декларацията, която е подало в законоустановения срок е декларирало за внасяне 363.83 лева (на стр.3 подточка 1.2 - първата таблица). След като няма вече право на възстановяване за тези 710.87 лева по корекцията на данъчен период м. 12.2015 г., тази сума се явява в момента невнесена от общото декларирано задължение 1074 лв., тъй като за данъчния период м. 01.2016 г. задължението е 1074.70 лв., от които лицето е внесло 363.83 лв., затова остава да довнася 710.87 лева. Остава задължение за внасяне 710.87 лв. и лихва 275.12 лева. По РА лихвата е 275.32 лева. Смятам, че става въпрос за техническа грешка. Описала съм и други технически грешки в РА. За м.02.2016 г. задължението е 1369.09 лева. Толкова е обжалваното задължение, толкова е и сумата за внасяне, толкова е и лихвата за внасяне- 519.20 лева. Тук съответстват данните. По експертизата за м. 06.2017 г. не се формират задължения, тъй като в този период не са включени трите спорни фактури. Последната фактура № 997 е в данъчен период м. 02.2016 година. В крайна сметка имаме общо задължение за внасяне на данък - главница в размер на 3466.14 лв. и общо задължение за лихва в размер на 1361.50 лева.

Адв. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Само едно уточнение правя - очевидно 3 спорни фактури, имат данъчен ефект в 4 данъчни периода.

В. л. М.: Да, така е, като пряко имат отражение в 3, а непряко в 1 данъчен период.

Адв. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът намира, че, следва да бъде прието така изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М. Иванова М., ведно с приложената справка- декларация.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага към настоящото дело: заключението на вещото лице М. Иванова М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложената справка- декларация.

Определя окончателен депозит за възнаграждението на вещото лице- М. И. М. в размер на 350.00 лева.

Да се изплати на вещото лице М.И.М., възнаграждение в размер на 350.00 лева от внесения депозит.

Вещото лице е освободено от присъствие в залата.

Адв. Р.: Не соча други доказателства. Представям доказателства за разноски по делото - списък на разноски.

С оглед становището на процесуалния представител на оспорващия, че няма да сочи други доказателства, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна при така събраните доказателства, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Адв. Р.: Моля, да ми бъде дадена възможност да представя писмена защита по делото.

Съдът намира, че следва да бъде предоставена равнопоставена възможност на двете страни за представяне на писмени защити по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Дава възможност на страните по делото да представят писмени защити в 7- дневен срок от днес.

Съдът счете делото за изяснено и обяви устните състезания за приключени.

В законния срок ще се произнесе със съдебен акт.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.

Председател:

Секретар:

Издаден: РКО за сумата от 350.00 лв. на вещото лице - М. М. от внесения депозит.

18.12.2020 г.

Секретар: