П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град
Търговище
Административен съд
ІV състав
на
двадесет и трети октомври Година 2020
В
публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар Янка Ганчева
Сложи
за разглеждане докладваното от Председателя
АХ дело номер 314 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Оспорващият ЕТ „Иванов
Къмпани-Иван Иванов“, представлявано от И. П. И., редовно призован се представлява
от адв. Д. Ф. от АК- Варна, надлежно
упълномощена и приета от съда.
Ответникът Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. Г.Е.
е постъпила писмена молба, с която се изразява становище за даване ход на
делото, поставени са въпроси към вещото лице и е изразено становище по
съществото на спора.
Вещите
лица:
М.
И. М., редовно призована, явява се лично.
И..
К. Е. С., редовно призован, явява се лично.
И..
К. И. П., редовно призована, явява се лично.
По
даване ход на делото:
Адв. Ф.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални
пречки.
Съдът намира, че страните са
редовно призовани, производството е допустимо и
няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва постъпила молба от процесуалния представител
на ответника по оспорване – гл. юрк. Г. Е. с вх. № 1925 от 23.10.2020 г., с
която са поставени въпроси към вещото лице и е изразено становище по съществото
на спора.
Адв. Ф.: Да се изслушат вещите лица. Запозната
съм с молбата на ответната страна. Противопоставям се да бъдат задавани на вещите лица въпроси,
които не са поставени като задача, ако вещото лице в момента не може да
отговори на тях, тъй като се нуждае от допълнително изследва, което не е било
цел на нашата задача. Въпроси следва да се поставят по изследването, конкретно
по задачата. Противопоставям се да бъде
даван отговор от вещите лица на въпроси, които на са били предмет на
експертизата.
Съдът намира, че
следва да пристъпи към изслушвана на вещите лица по допуснатата комплексна
експертиза, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Пристъпи се към снемане самоличността на вещите лица.
Вещото лице М. И. М., 56-годишна, български гражданин, омъжена,
с висше образование, неосъждана, без родство и дела със страните.
Вещото лице и.. К. Е. С., 45-годишен, български гражданин, женен, с
висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните.
Вещото лице и.. К. И. П., 63-годишна, български гражданин,
разведена, с висше образование, неосъждана, без родство и дела със страните.
НАПОМНИ
се на вещите лица отговорността по реда на чл. 291 от НПК.
Вещите лица обещаха да дадат заключение по съвест, знание и без пристрастие.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото
лице и.. К.С..
В. л. и.. С.: Поддържам така изготвеното заключение.
Съдът поставя въпроси на вещото лице и.. С.,
съобразно молба с вх. № 1925/23.10.2020 г. от процесуалния представител на
ответника по оспорването – гл. юрк Г. Е.,
а именно:
1.
Въз основа на какви доказателства вещото лице е приело, че дискова брана „TWIN600/FH“ и торачка „AMAZONE ZA-M 1501“ са придобити като нови? Изискал ли е
писмена информация от доставчиците на тези активи относно това дали същите са
придобити като нови?
В. л. и.. С.: По първата част на въпроса съм представил доказателства, които
и в момента нося, които са официални каталози и брошури и извадки от тях, от
които се вижда по това, което се представя от фирмите производители и на двете
машини, че машините са произведени в съответната година, която е фиксирана и в моята
констатация. Дисковата брана можем да я дефинираме като нов актив, придобита
пред 2014 г. По втората част на въпроса съм изискал информация само в
електронен вариант, като от фирма „Универсал-НВГ“ ООД получих същата
информация, която е приложена в самото дело. Тя съответстваше аналогично по
един и същи начин на 100 %.
Адв. Ф.:
Противопоставям се на така поставения въпрос в молбата, може ли вещото лице да
отговори на въпроса колко е увеличението на производствения капацитет на
предприятието при ползването на активите дискова брана „TWIN600/FH“ и „AMAZONE ZA-M 1501“, тъй като това не е предмет на експертизата и не е било
предмет на спор в административното производство. По отношение на втория въпрос
„Може ли вещото лице да отговори по см. на чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО какво
означава заместващ актив?“ вещото лице е обяснило в заключението си много
хубаво, описвайки какво върши единият актив в сравнения с другия. Считам, че в
тази част много добре е обосновано заключението, включително за актива за
торачките при сходство. Това е заключението в точка 4.2.
В. л. и.. С.: Заместване няма при браната. Заместване няма и спрямо
производителност към торачката. Аналог на браната няма посочен в предприятието
при обследването. Дисковата брана е уникална и тя няма аналог. Тя върши съвсем
различен род дейност. Същата съставлява нов актив от 2014 г. и не замества
съществуващ актив. Торачката е също актив, който има сходен, но няма същата
производителност. Според мен не замества съществуващ актив.
Съдът намира, че така поставят въпрос на
вещото лице и.. С., съобразно молба с вх. № 1925/23.10.2020 г. от процесуалния
представител на ответника по оспорването – гл. юрк Г. Е., а именно: „колко е увеличението на
производствения капацитет на предприятието при ползването на активите дискова
брана „TWIN600/FH“ и
„AMAZONE ZA-M 1501?“
следва да бъде оставен без уважение, тъй като този въпрос не е предмет на
експертизата и това не е било предмет на спор в административното производство,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането да бъде даден отговор от вещото лице и.. С. на
въпроса „колко е увеличението на производствения капацитет на предприятието при
ползването на активите дискова брана „TWIN600/FH“ и „AMAZONE ZA-M 1501?“
Адв. Ф.:
Аз нямам въпроси към вещото лице и.. С..
В. л. и.. С.: Представил съм справка-декларация, съобразно която моля да ми
бъдат уважени направените разходи.
Адв. Ф.:
Запознати сме със справка –декларацията на вещото лице и не се противопоставяме.
Съдът намира, че следва да се определи
окончателен размер на възнаграждението на вещото лице и.. К. Е. С., съобразно представената
справка-декларация, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Определя окончателно възнаграждение за вещото лице и.. К. Е. С. в размер на 470.95 лева, съобразно представената
справдка-декларация, от които за осигурителни вноски сумата в размер на 49.95
лева.
Задължава оспорващия в 7-дневен срок от днес да довнесе сумата
в размер на 170.95 лева по сметката за вещите лица на Административен съд –
Търговище.
След довнасяне на сумата от 170.95 лева, от които
за осигурителни вноски сумата в размер на 49.95 лева да се изплати като възнаграждение на вещото лице и.. К. Е. С. сумата в общ размер на 421 лева, от които 300 лева от първоначално
внесения депозит и 121 лева, съобразно окончателно определения.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото
лице и.. К.П..
В. л. и.. П.: Поддържам така представеното заключение.
Адв. Ф.:
Нямам въпроси към експерта. И по молбата на ответната страна също няма въпроси.
Въпрос на съда: Металното
скеле съставлява ли нова сграда?
В. л. и.. П.: Да, съставлява нова сграда. В ЗУТ изрично е записано и прието,
че един обект става сграда след приемане на неговата конструкция, т. е. от
момента на подписване на Акт 14. В паспорта и в приемо-предаването е записана
датата кога е подписан Акт 14. Това е на 16.05.2015 г. Това е датата, от която
можем да приеме, че е като нова сграда. До този момент е в процес на изграждане
на сградата, дори когато се продава като право на строеж, а не като сграда. От
този момент вече може да се продава обектът като сграда в незавършен вид.
Въпрос на съда: Реконструкцията
на конферентната сграда може ли да се дефинира като нова сграда?
В. л. и.. П.: Реконструкцията на сграда – тя е съществувала като сграда, но е
съществувала като навес, който е бил за селскостопанска дейност. В един момент,
в който тя се реконструира, тя става вече наистина сграда, която е със съвсем
друго предназначение. В строителните
норми всяка реконструкция, с която се променя предназначението на сградата или
има промяна на част от конструктивните елементи, каквито има в случая, това е
строеж, т. е. от един вид сграда става друг вид сграда. Това е нов стоеж. Това
не е строеж, който да е започнал с Акт образец 2, да е започнал от основи и т.
н., но при него имаме намеса в конструкцията и промяна на предназначението. Т.
е. от един тип сграда е станал друг тип сграда. Като такава може да се приеме
като нова сграда, защото е нов тип сграда, което е свързано с предназначението
и с обновяване конструкцията на сградата. Начинът, по който е обновена
конструкцията вече дава нов срок и нов физически живот на сградата, удължава
физическия живот на сградата. Моментът, от който може да се определи този нов
строеж би трябвало да е от момента на Акт 14. В случая обаче, тъй като нямам
такъв зададен въпрос, трябва да видя. При мене е зададен въпросът за извършена
инвестиция, а не от кой момент е сградата. Понеже, за да е завършена
инвестицията трябва да е завършена сградата като цяло и тогава се приеме, че е
Акт 15, защото той удостоверява готовността за въвеждане в експлоатация.
Инвестицията, за да е направена изцяло трябва да е подписан Акт 15. Поради това
съм отговорила така, тъй като такъв е бил въпросът. Сега трябва да погледна
дали имам информация за това кога е подписан Акт 14, защото това не съм го
записала, тъй като не ми е било зададено като въпрос. Налице е Акт 14 за
приемане на конструкцията, който е подписан на 05.08.2015 г. и от тази дата
можем да приемем сградата. Това е описано в Акт образец 15 за обекта.
Адв. Ф.:
Нямам въпроси към експерта.
В. л. и.. П.: Правя искане за увеличение на разходите. Представила съм
справка-декларация, съобразно която моля да ми бъдат уважени направените
разходи.
Адв. Ф.:
Запознати сме със справка –декларацията на експерта и не се противопоставяме.
Съдът намира, че следва да се определи
окончателен размер на възнаграждението на вещото лице и.. К. И. П., съобразно представената
справка-декларация, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Определя окончателно възнаграждение за вещото лице и..
К. И. П. в размер на 554
лева, съобразно представената справка-декларация.
Задължава оспорващия в 10-дневен срок от днес да довнесе сумата
в размер на 254 лева по сметката за вещите лица на Административен съд -
Търговище.
Да се изплати на вещото лице и.. К. И.
П. сумата в размер на 300 лева от първоначално внесения депозит.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице
М. И. М..
В. л. М.:
Поддържам така депозираното заключение.
Съдът поставя въпроси на вещото лице М.,
съобразно молба с вх. № 1925/23.10.2020 г. от процесуалния представител на
ответника по оспорването – гл. юрк Г. Е.,
а именно:
1. Предвид констатациите на обжалвания РА,
вещото лице да отговори въз основа на какви данни е извършена корекцията от
органите по приходите в посока намаление на преотстъпения данък?
В. л. М.:
Органът по приходите е извършил корекция като се е съобразил за 2013 г. с
разходите, отчетени по сметка 609, които на са признати за данъчни цели и след
това не е направил изследване на разходите, които са в група 62 – финансови
разходи, като всички те са отнесени към селскостопанската дейност. Поради това
размерът на преотстъпения данък, който е изчислен, е изчислен в по-голям размер
от това, което е изчислено в експертизата. Отделно от това, органът по
приходите при определяне размера на преотстъпения данък не е взел предвид, че
когато има увеличения и намаления на счетоводния резултат за данъчни цели, те
също подлежат на разпределение, като такова преобразуване за данъчни цели за
определянето на размера на преотстъпения данък в ревизионния доклад не е
направено. Поради това и изчисленият размер на преотстъпения данък е в по-голям
размер.
2. Въз основа на какви документи вещото
лице е приело, че направените от органите по приходите корекции на
преотстъпения данък за 2013 г. и за 2014 г. не са в съответствие с изискванията
на чл. 169 от ЗКПО?
В. л. М.:
В една си част въпросът има правен характер. В заключението на стр. 3 съм
посочила кои са нормативните текстове в ЗКПО, които определят реда за
формирането на финансовия резултат, въз основа на който се определя размера на
преотстъпения данък. Това са чл. 169, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от ЗКПО. В тези две
норми изрично е посочено, че трябва да има точно разграничение на приходите и
разходите, свързани с всяка една от дейностите, които извършва лицето - тези за
селскостопанска дейност и тези, които са свързани с други дейности. Когато
имаме приходи или разходи, които не могат да бъдат отнесени конкретно към единия
или към другия вид дейност, тези приходи или разходи се наричат неразпределяеми
и за тях се формира коефициент на разпределение като съотношение на приходите
от едната дейност селскостопанската към общия обем на приходите и на другите
приходи към общия обем на приходите. Съответно с този коефициент се извършва
разпределяне на неразпределяемите разходи за всеки един вид дейност, като със
същия коефициент се разпределят и всички увеличения и намаления, които не могат
да бъдат отнесени конкретно към селскостопанската дейност или към другата
дейност. Това нещо не е направено в ревизионния доклад и в ревизионния акт, защото
размерът на преотстъпения данък е изчислен в ревизионния акт. Не е направено
изчисление в доклада. Изчислението е конкретизирано в акта, когато казват, че
имаме признаване, ако все пак се приеме, че лицето има право на преотстъпване
на данъка, какъв би бил размерът на данъка. В доклада е посочено, че лицето
няма право на преотстъпване на данъка, поради това че има задължения и по тази
причина не е признато преотстъпването на данъка. Вече в акт е приета втората
хипотеза, че ако има право на преотстъпване, то размерът на преотстъпения данък
би бил в определените в акт размери. В експертизата използваните данни за
изчислението на размера на преотстъпения данък са изцяло налични по
административната преписка. Това са оборотни ведомости, счетоводни справки за
вида и размера на приходите и за вида и размера на разходите по години по
отделните видове дейности, които се намират от стр. 71 до стр. 81 от
административната преписка за 2013 г. и за 2014 г. Тези рекапитулации, които са
приложени по административната преписка посочват сметката, от която са
извлечени данните и вида на прихода когото по сметката например има няколко
аналитични партиди, както е по сметка 701 – готовата продукция за всеки един
вид продукция, и сметка 704, по която се отчитат субсидиите и приходите от
услуги и приходите от други продажби. Посочени са от какво точно се формира
общият обем на приходите, които са отчетени в счетоводството. Следващите данни,
които са за приходи от лихви-извънредни приходи, това са данни, които съм взела
от представените оборотни ведомости. Приходите от лихви и извънредните приходи
са приходи, които няма как да бъдат отнесени към селскостопанската дейност.
Лихвите са основно от банкови сметки, а извънредните приходи са от описани
задължения. Съответно тези задължения няма как да бъдат отнесени към приходите
от селскостопанската дейност, докато органът по приходите е приел, че те са
такива, които биха могли да бъдат и от селскостопанската дейност. При
определянето на размера на приходите от селскостопанската дейност и от други
дейност в таблиците, които са на стр. 3, стр. 4 и стр. 5 изрично съм посочила
кои приходи влизат в селскостопанската дейност, от кои счетоводни сметки са
извлечени данните и как се формира накрая общият приход от дейността. Вече на
база на съотношението на приходите от селскостопанска дейност към общия обем на
приходите е определен делът на селскостопанската дейност в общия обем на
дейността на дружеството. Този коефициент по-нататък е използван при
разпределението на неразпределяемите разходи. Отново при определянето на
разходите, които са за селскостопанската дейност и тези за други дейности, съм
се съобразила изцяло с представените справки и с оборотната ведомост като в
групата на неразпределяемите разходи съм посочила разходите, които имат финансов
характер, т. е тези от група 62.
3. За
2013 г., съгласно представени от жалбоподателя справки и счетоводни регистри за
финансовата 2013 г. и 2014 г. (стр. 70-84), защо сумата в размер на 141255,00
лева е отнесена от вещото лице като неразпределяеми разходи, предвид това, че
самото задължено лице в представените справки няма неразпределяеми разходи, а
сумата 141255,00 лева е отнесена и осчетоводена от самия жалбоподател като
разходи от дейност, свързана с растениевъдството.
В. л. М.:
Основанието е това, че всички разходи, които са осчетоводени в група 62 са с
финансов характер. В група 62 се отчитат разходи за лихви – сметка 621, други
финансови разходи, в която сметка се отчитат всички банкови такси и такси,
свързани с обслужване на сметки или други финансови активи. Това е сметка 629.
И сметка 624, в която се отчитат отрицателни валутни разлики, ако се борави с
активи, оценени във валута. В случая са основно от сметка 621 – разходи за
лихви и сметка 629 – други финансови разходи. Именно по тази причина всички
разходи от тази група, които са на обща стойност 141255,00 лева съм ги отнесла
като неразпределяеми разходи, които са отнесени с коефициента на разпределение
– едната част за селскостопанската дейност, а другите за друга дейност. Таблицата
на стр. 3, трети ред от долу нагоре. По този начин тези разходи участват във
формирането на финансовия резултат от селскостопанска дейност. От тях 135 920,56
лева са за селскостопанска дейност, а 5 334,44 са отнесени за други
дейности. Това нещо не е направено в ревизионния акт при определянето на
финансовия резултат, въз основа на който се формира преотстъпеният данък. Това,
че жалбоподателят не ги е отнесъл е грешка при изчислението на преотстъпения
данък.
4. Аналогично
на 2014 г., въз основа на какви документи за 2014 г. вещото лице е отнесло
сумата в размер на 130 352,16 лева като неразпределяеми разходи и как тази сума
е отразена в счетоводството на жалбоподателя? Как самият жалбоподател е
формирал печалбата си от дейността, от която същият ползва преотстъпване на
данъка?
В. л. М.:
Аналогично е и за 2014 г. като сумата от 130 352,16 лева отново представлява неразпределяеми
финансови разходи, които след като е изчислен коефициентът за всяка една от
дейностите, са включени при формирането на финансовия резултат от всяка
дейност. Това води до правилно определяне на резултата от селскостопанската
дейност, въз основа на който в последствие се опредял размерът на преотстъпения
данък. Преотстъпен данък не се ползва за другите дейност. Там данъкът си е 15%
върху данъчната основа.
5. Как
самият жалбоподател е формирал печалбата си от дейността, от която същият
ползва преотстъпване на данъка?
В. л. М.:
Това, което преди малко казах, е валидно за 2013 г. и 2014 г. Жалбоподателят първо
- не е определил коефициента в приходите за селскостопанска дейност и за
другите дейност. Второ – не е определил размера на неразпределяемите разходи.
Трето – не е разпределил увеличенията и намаленията на финансовия резултат.
Защото едната част от увеличенията и намаленията са пряко свързани със
селскостопанската дейност, а другите са директно с другите дейности. Отделно
подлежат на разпределение със същия коефициент и задължителните осигурителни
вноски, с които се намалява данъчната основа. Това са четирите пункта, по които
жалбоподателят не е подходил да определи съотношение на всеки един от разходите
– увеличенията и намаленията, както и задължителните осигурителни вноски, които
касаят само селскостопанската дейност. От там се формира по-висок финансов
резултат за тази дейност и от там по-висок размер на преотстъпения данък, който
е деклариран в данъчната декларация. Всичко това подробно е изчислено в
таблиците на стр. 3, стр. 4 и стр. 5 за всяка една от годините.
Адв. Ф.:
Забелязах, че на стр. 5 вещото лице е изнесло рекапитулация, в която много ясно
се вижда, че размерът на преотстъпения данък по експертизата е в по-малък размер
и не съвпада напълно с този от ревизионния акт – и за двете години е така. С
оглед на това, че окончателно установените задължения за внасяне, при положение
че съда приеме, че в случая са изпълнени условията на чл. 189б от ЗКПО, са
изнесени в таблиците за 2013 г. и 2014 г., започващи от стр. 3, обхващащи стр.
4 и завършващи на стр. 5 са изнесени
като главници, но няма изчисления за лихвите, и с оглед на това, че делото се
отложи от септември месец, се свързах с вещото лице и го помолих да направи
изчисления и на лихвите, за да е пълна задачата за главница и лихви. Счетох, че
съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, съобразно която със съдебното
решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, т. е. в случая,
ако съда приеме заключението на експертизата в този му вид, дори и при малката
разлика в размера на задълженията за внасяне, това не би следвало да се допуска
по силата точно на тази забрана. С оглед на това помолих вещото лице да изнесе
изчисленията от ревизионния акт, които съответстват на това признаване на
правото на приспадане на прекия данък, за да може съдът да получи и двата
варианта. Единият е, ако бъде признато правото на преотстъпване на прекия
данък, колко би дължал жалбоподателят по ревизионен акт и във втори вариант,
ако по някакви причини съдът намери, че трябва да уважи изчисленията по
експертиза, какъв е тази варианта като числа – главница и лихви. В тази връзка
вещото лице даде отговор.
В. л. М.:
В задачата нямаше изчисление на лихвата. Изчислила съм лихвата при варианта,
който е в т. 1 от задачата при изчислените суми за окончателно внасяне и
съответно лихвения период, който е за дължимата лихва. В тази връзка, госпожо
съдия, искам да отбележа нещо. Когато изследвах периодите, които са посочени и
периодите, за които са изчислени лихвите, в ревизионния акт е допусната
техническа грешка при изписване на крайния период за изчисление на лихвите.
Посочен е 13.10.2019 г. Верният срок е 13.09.2019 г. – датата на издаване на
ревизионния акт. Това е само в изписването на периода, но лихвите са изчислени
правилно до 13.09.2019 г. Лихвите са изчислени с програмен продукт лихвен
калкулатор, който се намирана сайта на НАП и е официално достъпен. При
изчислението на дължимия данък, ако се приеме размерът на преотстъпения данък,
определен в ревизионния акт, е дадено чисто технически като изчисление, защото
тогава се получава по-малък окончателен данък за внасяне по това, изчислено в
експертизата по т. 1. На стр. 5 в заключението, в рекапитулацията, е посочено
какъв е данъкът, който е деклариран – размерът на преотстъпения данък. По
ревизионен акт размерът на преотстъпения данък трябва да бъде 54 455 лева,
а по изчислението на експертизата 52 704 лева. От там крайният данък за внасяне
се явява в по-голям размер. При приемането на 52 704 лева, окончателната сума
за довнасяне е 9 824,89 лева (стр. 4, последен ред на таблицата за 2013
г.). По ревизионен акт, ако се вземе тази сума, която е приета в акта за
преотстъпване на данъка и като се вземат предвид и другите преобразувания, тъй
като в 2013 г. имаме и други преобразуване – непризнатите разходи по сметка
609, данъкът за довнасяне е 8073,25 лева. Това е по ревизионен акт, ако се
приеме размера на преотстъпения данък по ревизионния акт за 2013 г. Лихвата
върху тази сума 8073,25 лева е 4 403,33 лева. Това е за периода 01.05.2014
г. до 13.09.2019 г. По експертизата, ако приемем, че размерът на данъка е 52
704 лева лихвата върху сумата от 9 824,89 лева е 5 358,71 лева. За
2014 г. изчисленото окончателно задължение за внасяне е в размер на
2 670,76 лева (горе на стр. 5), като лихвата върху тази сума е 1185,31
лева. Ако се вземе предвид размерът на преотстъпения данък по ревизионния акт,
който е 63 354,91 лева се получава сума за внасяне в размер на
2 645,09 лева и лихва 1173,92 лева. Минимална е разликата. По-съществена е
разликата за 2013 г. Приготвила съм го като изчисления и го представям на
разположение съда. Тази разлика между ревизионния акт и експертизата за 2013 г.
се дължи на това, че нито жалбоподателя, нито в ревизионния акт е направено
правилно изчисление на базата, върху която се определя размерът на
преотстъпения данък. Поради това в ревизионния акт размерът на преотстъпения
данък е определен в по-голям размер от този, изчислен в експертизата. В
ревизионния акт размерът на задълженията за 2013 г. и 2014 г. е много по-голям,
тъй като там не е признато правото на преотстъпване а данъка, поради което
задължението в ревизионния акт не е това, което е изчислено от експертизата или
представеното в този втори вариант, а задължението е за 2013 г. – главница
62 529,11 лева. Вариантите, ако бъде признато правото на преотстъпване на
данъка, са два: единият е това, което е прието като размер на данъка в
ревизионния акт, а вторият вариант е това, което е изчислено по експертизата.
Едно допълнително обяснение по отношение на размера на задълженията по
ревизионния акт. Задължението за 2014 г. е главница 66 000 лева, което е
точно размерът на преотстъпения данък. Лихвата, която е за 2014 г. върху тази
сума се формира от два елемента. Това е лихвата върху сумата от 66 000
лева за периода от 01.05.2015 г. до 13.09.2019 г. плюс една лихва от 90,94
лева, които са за неправилно изчислени авансови вноски и внесени в по-късен
момент. Така че лихвата, която е по ревизионния акт не е само върху главницата
66 000 лева, но и допълнително върху тези 90,94 лева, които са за
закъснението на внасянето на текущи задължения. Главницата, която е за 2013 г.
е 62 529,11 лева и тази сума се формира от размера на преотстъпения данък,
деклариран от лице 61 000 лева плюс, има една сума, която е непризната
изобщо за данъчни цели, която представлява непризнати разходи по сметка 609 в
размер на 10 194,06 лева, данъкът върху тази сума, който е е 1 019,46
лева. Така се формира главницата по ревизионния акт. За размера на
преотстъпения данък имаме два варианта. Единият е изчисленият от експертизата,
при съобразяване с всички нормативни изисквания на ЗКПО и ако лицето има право,
той трябва да бъде в размер за 2013 г. на 52 704,22 лева. Въз основа на
тази констатация, размерът на данъка за довнасяне следва да е за 2013 г.от 9 824,89 лева и лихва от 5 358,71
лева. За 2014 г. преотстъпеният данък по експертизата, при положение че лицето
има право на преотстъпване, е
63 329,24 лева. Данъкът за довнасяне е в размер 2 670,76 лева
и лихва в размер на 1 185,31 лева. Ако се вземе размерът на преотстъпения
данък по ревизионния акт за 2013 г. - 54 455,86 лева, данък за довнасяне е
в размер на 8 073,25 лева и лихва в размер на 4 403,33 лева. Ако се
вземе размерът на преотстъпения данък по ревизионния акт за 2014 г. – размерът
на преотстъпения данък е 63 354,91 лева, данъкът за довнасяне е
2 645,09 лева и лихва в размер на 1 173,92 лева.
Адв. Ф.:
Нямам въпроси към експерта.
В. л. М.:
Правя искане за увеличение на разходите. Представила съм справка-декларация,
съобразно която моля да ми бъдат уважени направените разходи.
Адв. Ф.:
Запознати сме със справка –декларацията и не се противопоставяме.
Съдът намира, че следва да се определи
окончателен размер на възнаграждението на вещото лице М. И. М., съобразно представената справка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Определя окончателно възнаграждение за вещото лице М. И. М.
в размер на 348 лева, съобразно представената справка-декларация,
Задължава оспорващия в 10-дневен срок от днес да довнесе
сумата в размер на 48 лева по сметката за вещите лица на Административен съд -
Търговище.
Да се изплати на вещото лице М. И. М. сумата в размер на 300 лева от
първоначално внесения депозит.
Адв. Ф.: Да се приеме заключението.
Съдът намира, че за изясняване на делото в
пълнота, следва да приеме така представеното заключение по допуснатата комплексна
експертиза, ведно с
приложенията към същото, както и представените справки-декларации на вещите
лица, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението по изготвената
комплексна
експертиза от експертите М. И. М., доц. д-р и.. К. Е. С. и и..
К. И. П.,
находяща се по делото от стр. 108 до стр. 132 вкл., ведно с приложенията и
представените справки-декларации на вещите лица.
Адв. Ф.: Представям доказателства за
направените от жалбоподателя разноски за нашето възнаграждение, както и списък
на разноските.
По представените
доказателства за направени разходи, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага по делото: извлечение
от банкова сметка *** № 0000000527 от 17.12.2019 г.
Адв. Ф.: Няма да сочим други доказателства.
Нямаме други доказателствени искания.
С оглед становището на процесуалния
представител на оспорващия, че други доказателства няма да сочи, съдът счете
делото за изяснено от фактическа страна при така събраните доказателства,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на
доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания.
Адв. Ф.: Уважаема г-жо Председател, моля да
постановите решение, с което да отмените оспорения ревизионен акт и
потвърждаващото го решение, като в полза на жалбоподателя ми присъдите
направените разноски по делото, състоящи се от платена държавна такса, платен
адвокатски хонорар, първоначален депозит за вещите лица, като се вземе предвид
при поизнасянето и довнесения допълнителен депозит. В хода на административния
контрол обърнахме внимание на административните органи, че разпоредбата на
процесната 189б от ЗКПО е изменена, като тя вече говори за придобиване на
активи, а не за инвестиции. Както ще се убедите от приложимите регламенти за
двете години, цитирани изрично и в молбата ни за допускане на експертизата, и
двата регламента - действащия през 2013 г., както и заменилия го през 2014 г.
говорят за инвестиции както и за допустими разходи когато се предоставя
помощта, предвидена в най-различни форми и в двата регламента. Не говорят за
придобиване на активи, най-малкото пък определят срок. Точно в частта на
разпоредбата на националното законодателство, която ограничава придобиването на
въпросните активи да е свързано с изпълнение на задължението това да стане до
посочения там двугодишен срок, ние молим да приложите Регламент № 704, като
приемете, че както по силата на договора за функционирането на Европейския съюз,
така и по силата на националното ни право в Закона за нормативните актове (ЗНА)
регламентите се прилагат с приоритет пред националното законодателство и дори не е
необходимо тяхното транспониране, подобно на директивите. В случая разпоредбата
на националното ни право погазва и конкурентното законодателство като поставя в
неравностойно положение земеделеца, който има по-скромни възможности да
придобие нещо, ограничавайки го то да е в един определен срок, пред другия,
който е с по-големи финансови възможности. Считаме, че не такава е целта на
предоставената по силата на регламентите форми на държавна помощ, както и не
такъв може да бъде смисъла на закона. Дори по нашата конституция всички сме
равни и не е допустима дискриминация по никакъв признак, в това число и
имуществен. Моля, при поизнасянето си да съобразите постановеното в Решение №
5566 от 11.05.2020 г. по Адм. дело № 14773/2019 г. на ВАС, както и Решение
№13534 от 2018 г. по Адм. дело № 5628/2018 г. на ВАС, които представям за
сведение на съда, където е развит точно доводът, съобразно който в случаите
когато собствеността се придобива по договора за финансов лизинг не може да се
прилага ограничението на националното ни законодателство. Самите регламенти
допускат придобиване на активите, в това число и по силата на финансов лизинг.
С оглед на това считаме, че от правна гледна точка обвързването за
придобиването в срок на сградите, при положение че това е процес, свързан с
действията на органи и лица, представляващи институциите извън властта,
финансовите възможности и каквото и да е било от търговската дейност на
жалбоподателя не може да бъде пречка да бъде упражнено това прав на
преотстъпване на данъка. Моля Ви, прилагайки разпоредбата на чл. 160, ал. 5,
ако съдът се поизнесе с диспозитива на решението и уважи жалбата, като със
същия този диспозитив посочи конкретен размер на данъчни задължения, които
следва да останат за плащане, този размер да бъде съобразен с посочения от
вещото лице по ревизионен акт, тъй като правото на преотстъпване на данъка от
декларирания размер на данъка, в случая там е по-голямо като размер, и
следователно правото на преотстъпване на данъка като размер, признат от
органите по приходите, сравнено с декларирания по Годишната данъчна декларация
размер е по-голям и от там и данъчните задължения, респективно установени в
ревизионния акт. Дори, в случай че бъде признато правото на преотстъпване на
прекия данък по ЗКПО е в по-малък размер. Моля протоколът от днешно съдебно
засадените, след изготвянето му, да ми бъде изпратен на посочения по делото
електронен адрес. Моля да ми бъде дадена възможност за представяне на писмени
бележки.
С оглед
становището на процесуалния представител на оспорващия да му бъде дадена
възможност за представяне на писмени бележки, съдът намира, че следва да бъде
предоставена такава равнопоставена възможност и на двете страни, с оглед на
което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава възможност на страните в
7-дневен срок от днес да представят писмени бележки по делото.
След изготвяне на протокола от днешно
съдебно заседание, същият да се изпрати на страните на посочените по делото
електронни адреси.
Съдът намира делото за разяснено и обяви
устните състезания за приключени, както и че в едномесечен срок ще се произнесе със съответния съдебен акт.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 15:40 часа
Председател:
Секретар: