П Р О Т О К О Л
Година 2020
Град
Търговище
Административен съд
V състав
На четвърти август Година 2020
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател
Иванка И.
Секретар Янка Ганчева
Сложи
за разглеждане докладваното от Председателя
АХ. дело номер 73
по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:00 часа се
явиха:
За
жалбоподателя „Авита“ ООД, представлявано от управителите В. В. и М. В., редовно уведомен се явява лично г-н
Вълчев. Същият се представлява и от а.. Цв. И. ***,
редовно упълномощен и приет от съда.
За ответника по жалбата Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Варна, редовно уведомен се явява гл. юрк. А.П., надлежно упълномощена и приета от съда.
Вещите лица:
Е.Б.В., редовно призована - явява се.
Н.С.Н., редовно призован - явява се.
По
даване ход на делото:
А.. И.: Да се даде ход на делото.
Юрк. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки
за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
А..
И.: Да се изслушат
вещите лица.
Юрк. П.: Запознати сме със заключенията на вещите лица. Да се изслушат.
Съдът намира, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза-Е.Б.В., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Пристъпи се към снемане самоличността на вещото лице по
назначените съдебно-икономическата експертиза.
Вещото лице Е.Б.В., 39-годишна,
български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, без родство и
дела със страните.
НАПОМНИ се
на вещото лице отговорността по реда на чл. 291 от НК във вр.
с чл. 200, ал.1 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест, знание и без пристрастие.
Съдът пристъпи
към изслушване на вещото лице.
В. л. В.:
Поддържам така изготвеното заключение. Запознах се със счетоводството на
търговеца. Извърших проверка на място. Не съм ползвала допълнително счетоводни
документи, които не са по делото. Основно съм работила на база приложените по
делото, които са доста обемни. Данъчните също са работили на база тази
документи. Не съм ползвала различни документи.
Юрк. П.: По отношение на първия въпрос от експертизата, в констативната
част на заключението, подробно сте описали редица нарушения на счетоводството
на жалбоподателя, които са констатирани в хода на ревизията. В същото време
накрая правите извод, че счетоводството е правилно. Може ли да обясните на
какво се дължи това разминаване?
В. л. В.:
Описах това, което е било установеното от данъчните органи по ревизионния акт.
Действително е имало грешки, но аз и в заключението казвам, че правилно е
водено, но че самите стоки все едно че не са били изписвани също съм го
констатирала. Счетоводна грешка е, но също така съм описала, че тази счетоводна
грешка след като са я установили са я поправили. Един вид, след поправката,
данъчните органи са имали възможност да проследят тази поправка на изправяне на
грешката. Описала съм по кои сметки е изправена. Действително до 2018 г. не са
били заведени. В счетоводството на жалбоподателя са го установили. Отстраняват
грешката. При установените грешки са си внесли ДДС. В крайна сметка само за
това, че не са изписали стоки не може да се каже като цяло, че счетоводството
не е било водено правилно. Затова съм и констатирала като краен извод, че
правилно е водено, но все пак през този периода е било грешно заведено. Ако не
беше изправена в последствие тази фактическа грешка и си седеше така – да,
въпреки че тук говорим за изписване на стоки. Не може като цяло да се каже, че
самото счетоводство не е водено правилно. Констатирано е това обстоятелство, че
до 2018 г. е така. След 2018 г. счетоводството си е водено както трябва.
Юрк. П.: Правилно ли е да се изписват материалите от сметка 304 по
продажни цени с ДДС и това представлява ли нарушение на счетоводните правила?
А.. И.: Възразявам по така зададения въпрос, тъй като същият
е правен.
Юрк. П.: Така е зададен въпросът към вещото лице – дали счетоводството
е правилно заведено.
А.. И.: Въпросът е дали правилно е за заведено съгласно
Закона за счетоводството, колега.
Юрк. П.: По какъв начин и по
каква стойност трябва да се изписват стоките?
В. л. В.: Не е правилно да се изписват
по продажни цени. Правилно е да се изписват по доставни
цени.
Юрк. П.: В счетоводството на
жалбоподателя по доставни цени ли се изписват
стоките?
В. л. В.:
В неговото счетоводство Вие сте отразили, че се изписват по продажни цени –
това го установява ревизията.
Юрк. П.: Вие това не го ли
констатирахте също? Казахте, че сте се запознали с доказателствата по
преписката.
В. л. В.:
Това е отразено във връзка с надценките, които са установени в следващия
въпрос.
Юрк. П.: Това е на база
първичните документи, които дружеството е представило.
А.. И.: Възразявам. Вещото лице няма такава задача. Извън
експертизата е. Вещото лице има два конкретни въпроса, на които е отговорило.
Юрк. П.: Това е описано от
вещото лице в констативната част на заключението. След като има установяване,
че стоките са изписвани не по отчетна стойност, а с ДДС, това представлява ли
нарушение на счетоводното законодателство?
В. л. В.:
Това съм установила, че през този период, във връзка с изписаните стоки, не е било
правилно, но в последствие е отстранена грешката. Точно в тази връзка казвам,
че не е правилно, но е отстранена грешката и след 2018 г. вече е правилно. Но
до тогава – да, има нарушение.
Юрк. П.: Говоря за периода след
установяване на грешката – 2018 г. и 2019 г. по какъв начин дружеството е изписвало
стоките? Правилно ли е вече след като си отстранява грешката да изписва стоките
с ДДС? Вещото лице се е запознало с констатациите в ревизионния акт, със
счетоводните регистри и с това, което дружеството е представило. По самата
справка, която дружеството е представило, пише, че самите стоки са с ДДС. В
същото време те са отнесени като разход за актив. Това правилно ли е съгласно
счетоводното законодателство?
А.. И.: Възразявам – правен е въпросът. Въпросите, които се
задават от колегата са извън експертизата, която е възложена на вещото лице и
съдът трябва да отговори на тях със съдебно решение.
Съдът указва на юрк.
П. да преформулира въпросите си към вещото лице.
Юрк. П.: В документите, които
разгледахте по преписката и в счетоводството при жалбоподателя, установихте ли,
че поправяйки грешката си дружеството изписва материалите не по отчетни
стойности, а по продажни цени с ДДС? Става въпрос за периода 2018 г. и 2019 г.
– след като дружеството си отстранява грешката. Това че изписва с осем хиляди
повече стоки без разходно-оправдателен документ нарушение ли е на счетоводното
законодателство? И след като има такива констатирани нарушения как правите
извод, че счетоводството е водено редовно?
В. л. В.:
Тези нарушения изцяло са във връзка единствено и само с тези стоки, за които са
изписвани. Не мога само на тази база да кажа, че счетоводството изцяло грешно е
заведено и че не е водено правилно. Аз съм ги описала тези нарушения, които ги
изброихме, но казвам, че е правилно с изключение до този период и тази грешка е
изправена. Това е моята констатация.
Юрк. П.: По втори въпрос за надценката, чисто математически да ми
обясните, за 2017 г. на стр. 5 от заключението, на последния ред – 111,52 по 100
е равно на 11.53 %. Това като математически изчисления според мен не е вярно,
тъй като ако умножим 111,52 по100 би се получило 11 152. Според мен вадите 100.
По какъв начин го обръщате и как стигате до този процент?
В. л. В.:
От тези приходи по фактури като разделим на изписаните стоките получаваме
процента. После по обратния ред, за да проверим дали е правилно (аз съм го
написала) получавам приходите по фактури. По този начин излиза процентът.
Юрк. П.: Това като математически изчисления не е вярно. Чисто
математически как се получава този резултат?
В. л. В.:
Техническа грешка е в изписването на значите. Следва „111.52 х 100 =11.53%“ да
се чете „111.52 – 100 =11.53%“
Юрк. П.: Тогава за следващите години 2016 г. и 2015 г. бихте ли
посочили правилната надценка, която определяте? Ако и там е минус каква трябва
да е надценката? Според мен трябва е 20, а не 12.
В. л. В.:
Не може да е така, тъй като няма да ми излязат сумите по обратния ред.
Юрк. П.: Понеже имате като задача дали правилно е определена надценката
от органа по приходите, искам да внеса едно уточнение. Вие сте работили при
определяне на надценката със сумите, които са в таблицата на стр. 13 от
доклада?
В. л. В.:
Да.
Юрк. П.: Всъщност на стр. 12 от доклада е описано по какъв начин са
формирали надценката. Те не са я формирали от сумите по таблицата, а е
формирана като съотношение между брутните приходи от продажба на стоки отчетени
по счетоводна сметка 702 и отчетната стойност на продадените стоки, съответно
изписани от сметка 304. Т.е. Вие сте работили с други цифри и затова достигате
предполагам до различна надценка?
В. л. В.:
В таблицата показват надценката накрая и аз вземам нея.
Юрк. П.: Тази надценка няма как да излезе с тези цифри. Затова е
уточнено в доклада, че са ползвани сумите от оборотната ведомост за всички
години на сметка 702 срещу 304. Тогава вече излизат процентите. Понеже задачата
на вещото лице беше да провери дали правилно органите по приходите са направили
надценката, аз смятам, че е следвало да работи и да проверява по начина, по
който те са стигали до тези цифри, а не по друг начин.
В. л. В.:
В таблиците те описват тези цифри – продажни стойности, приходи по фактури,
надценка и процента.
Юрк. П.: Тази две стойности няма кака да се съпоставят, тъй като едната
е приходи от услуги, а другата е стоки, които не са изписвани от дружеството и
които в последствие са изписани. Затова се търси общата надценка за цялото
предприятие, която я вземат от всички продажби на стоки срещу всички, които са
изписвани.
В. л. В.:
Доколкото си спомням – да, прочетох го това, но никъде не видях по акта какви
стойности са взели. Пишат само сметките, но няма стойности.
Юрк. П.: Да, няма стойности. Вероятно затова сте се подвели, но така или
иначе е описан този метод. Вещото лице не е работило по цифрите, които са по
таблицата.
А.. И.: Моля да бъде дадена възможност на вещото лице В. за
следващо съдебно заседание, в рамките на депозита, да изчисти математическите
грешки или в положение на алтернативно да обясни начина/метода на получаване на
надценките си като текстова част. Не оспорвам заключението по точка едно. Да се
приеме.
Юрк. П.: Оспорвам заключението по точка едно. Считам, че не е правилен
изводът на вещото лице. Както се видя и при разпита, действително има нарушения
на счетоводното законодателство, което според мен води до извода, че
счетоводството на жалбоподателя за ревизирания период не е водено редовно.
Поради това считам тази част от извода на вещото лице за необоснован и неправилен.
Съдът намира, че
следва да бъде прието заключението по точка първа от съдебно-икономическата експертиза, като на вещото лице Е.Б.В. следва да бъде поставена допълнителна
задача, в рамките на внесения депозит, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по
делото заключението по точка първа от съдебно-икономическата експертиза,
находяща се по делото от стр. 45 до стр. 50 вкл.,
ведно с представената справка-декларация по чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица – стр. 51 от делото, като се уточнява, че същото ще бъде ценено с
останалите доказателства по делото и с оглед поставената допълнителен задача
към вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице
Е.Б.В. в размер на 300
(триста) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Е.Б.В. като възнаграждение сумата в размер на 300
(триста) лева от внесения депозит.
Допуска допълнителна задача към съдебно-икономическата експертиза за вещото лице, в рамките на внесения
депозит, по която вещото лице следва да изчисли надценките на дружеството за
2015 г., 2016 г. и 2017 г., като и да обясни текстово изчисленията си.
Дава възможност на вещото лице Е.Б.В.
за следващо съдебно заседание по делото да изправи техническите и
математическите си грешки в настоящата съдебно-икономическата експертиза.
Юрк. П.: Да се пристъпи към изслушване на комплексната експертиза.
А.. И.: Да се изслушат вещите лица по комплексната експертиза.
Съдът намира, че следва да пристъпи към
изслушване на вещите лица по назначената
комплексна съдебно-техническа експертиза, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Пристъпи се към снемане самоличността на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице Н.С.Н., 50-годишен, български гражданин,
женен, с висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните.
Вещото лице Е.Б.В. е със снета по делото
самоличност
НАПОМНИ се
на вещите лица отговорността по реда на чл. 291 от НК във вр.
с чл. 200, ал.1 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Вещите лица обещаха да дадат заключение по съвест, знание и без пристрастие.
Съдът пристъпи
към изслушване на вещите лица Н. и В..
В. л. В.:
Поддържам така депозираното заключение.
А.. И.:
Нямам въпроси към вещото лице В..
Юрк. П.: Нямам въпроси към вещото лице В..
В. л. Н.:
Поддържам така изготвеното заключение. В списъка, който е даден, са коригирани дименсиите, за да съответстват на разходните норми. По разходни
норми са отчетени количествата на материалите. После са установени при направени
два огледа и замервания в недвижимия имот за изразходваните количества. За
нещата, за които не съм сигурен и не мога да кажа, че са вложени съм ги посочил.
Това са примерно - част от цимента, част от циментовото лепило, електрическите
кабели, профилите за гипсокартон и др.
А.. И.:
На стр. 3 където пише разходни норми на СЕК - какво означава това съкращение.
В. л. Н.:
Това е Стойексперт – разходни норми, по които се
работи в момента.
А.. И.:
Видно от първата част на заключението, вещото лице Б. е посочило, че е изписан
грунд за помещения 86, при вас това са т. 8 и т. 9 е – грунд за фасади и грунд
за помещение. Виждам при вещото лице Б., че е писан грунд 480 бр. бака с
единична цена 46 лв. на общ стойност 22 080 лв. При Вас този грунд, който е
изписан, Вие в т. 8 от приложение 1 приемате, че този грунд, изписан от
търговското дружество е вложен изцяло и на сто процента по фасадите на сградата и е описан като грунд
фасаден в т. 8 - 480 баки по 22 л. Същевременно в т. 9 Вие посочвате грунд за
помещение, като не сте посочил какво е изписано от търговското дружество, но за
сметка на това давате разходна норма на кв. м. и давате една липса. Въпросът
ми, който беше за тази експертиза, е изписаните материали от търговското
дружество вложени ли са в ремонта, при положение че вие приемате, че грундът,
който е изписан счетоводно е изчерпан в т. 8, то каква е връзката на т. 9 с
поставената задача? Следващият ми въпрос, който е и към т. 10 и по-скоро е
допълнение на този въпрос, технически по т. 10 тази разходна норма 415 гр.
латекс на кв. м това при какви условия и
каква покривност приемате?
В. л. Н.:
Латексът е от бояджийската норма, двукратно боядисване при ремонти върху
грундирани повърхности. Иначе позиции 8 и 9 – в позиция 8 не означава, че целия
грунд е отишъл за фасади. Това е количеството, което е изписано. За 22 000 лв.
е изписан грунд общо, а след това са грундирани фасади, грундирани са вътрешни
помещения, за които са изразходвани грундове на стойност общо около 4700 и
нещо. Остават едни 17 000, които не мога да ги докажа къде са и къде е
грундирано.
А.. И.:
Да разбирам от Вас, че в т. 10 от приложение 1, Вие приемате, че при
минималната разходна норма при поставяне на т.нар. поставяне на латекс на две
ръце, ще е необходимо 415 гр. на кв. м.?
В. л. Н.:
Да, такава е нормата.
А.. И.:
В тази връзка, допустимо ли е и възможно ли е технически вътрешният грунд в
помещението, т.нар. грундиране, да бъде извършено с този латекс или трябва да е
специален грунд за вътрешно боядисване? Може ли да се извърши грундирането с
боята, която е основната?
В. л. Н.:
Да, може с разреден латекс, но в такъв случай директно грундът Ви остава.
А.. И.:
В такъв случай, грундът за вътрешно боядисване, това, което не сте посочил, че
има изписано…
В. л. Н.:
Посочено е в разходната норма.
А.. И.:
Говорим за следното: В т. 8 Вие посочвате, че са изразходвани 480 баки –
толкова, колкото са изписани. В грунд за
помещения в т. 9 Вие не посочвате колко е изписано.
В. л. Н.:
Това го има и на позиция 6.
А.. И.:
Говорим в момента за т. нар липса според Вас. Ако приемем, че от търговското
дружество няма изписван грунд за помещение, както сте посочил в т. 9 е
използван латекс за вътрешно грундиране, то в този случай то тази норма на
латекса, който е вложен, няма ли да се увеличи с тези количества, които сте
посочили – 0.21 гр. на кв. м.
В. л. Н.:
Изписването е в следващите колони, в колони 10, 11 и 12. До шеста колона е
това, което фирмата го е изписала, а след шеста колона е това, което
действително е установено. Аз няма как да знам за какво точно е изписан.
А.. И.:
Искам да се установи това записване в приложение 1, тази липса за 17 хиляди – ние нямаме изписан грунд за вътрешно
боядисване, обаче имаме липса на този грунд за 17 348. Ние го нямаме изписан –
каква е тази липса?
В. л. Н.:
Колона 12 е като стойност изписаният грунд за вътрешно боядисване – 3688.
А.. И.:
А в колона 13 е изписано липса. Тези липси откъде ги приемате?
В. л. Н.:
От 22 000, което е общото изписано количество, като извадим изразходваните 1
043 и 3688 разликата не мога да докажа къде е вложена.
А.. И.:
Това приемаме, ако се приеме, че латексът е поставен на две ръце. Първият ми
въпрос е ако се използва латекс за вътрешно грундиране на помещенията няма ли
да се увеличи нормата на латекса?
В. л. Н.:
Ще се изразходва повече латекс, но ще се изразходва по-малко грунд.
А.. И.:
По разходна норма латексът Вие приемате, че е нанесен на две ръце. Възможно ли
е според Вас, латексът, който е вложен в тези помещение когато е извършван
ремонтът, да е вложено по-голямо количество от тези две ръце – да е правена
трета ръка грундиране - уточнихме, че може да се направи?
В. л. Н.:
Възможно е. Зависи от основата, зависи от качеството на латекса.
А.. И.: Да
разбирам ли от Вас, че цифрите в колона 13 биха се променили при определени
обстоятелства, за които обстоятелства Вие нямате данни?
В. л. Н.:
Да.
Юрк. П.: По отношение на тези позиции, които в таблицата са в по-тъмен
шрифт и за които казвате, че следва да се даде допълнително информация от
жалбоподателя и подлежат на доуточняване, едновременно казвате, че има нужда от
доуточняване, а в същото време обаче не ги приемате като липсващи, а приемате,
че са вложени. Защо?
В. л. Н.:
Поисках проект, но не ми се представи. Аз не съм електроинженер и не бих могъл
да установя точния метраж и точния вид кабели, които са положени. Голяма част
от тях са скрити. Профилите за гипсокартон също са
скрити. Има облицовка от гипсокартон, която може да е
и на метална конструкция, а може и да е на лепило. Има ли профил или няма –
няма как да кажа. Гипсокартон на место съм намерил и гипсокартонени стени има в санитарните възли, които са с
друга норма на разход. Там е около 9
линейни м. на кв., а за стените е около 3 линейни м. на кв. на тези профили. Не
коментирам количеството, тъй като няма да мога да защитя нито едната позиция –
нито, че ги има, нито, че ги няма.
Юрк. П.: В същото време приемате, че са вложени, тъй като не ги
посочвате, че са липсващи. Как защитавате тази позиция?
В. л. Н.:
Не съм приел, че са вложени, но не мога и да кажа, че липсват.
Юрк. П.: В тези позиции, които сте изброили 4, 7, 18, 19, 20, 21, 26 и
27 всъщност не можете да кажете дали са вложени.
В. л. Н.:
Там е предмет на по-тежка експертиза и с повече данни от жалбоподателя.
Юрк. П.: Във връзка със стойностите, които сте посочили в таблицата в
колона 11, може ли да кажете как определяте единичната цена, защото се
различава от другата, която е при изписването. По какъв начин сте го определил?
В. л. Н.:
Например на фаянс и на теракота е 15-18 - там си е същото. За позиции 8, 9 –
грундът той е на баки. Баките са по 22 литра, което става 10 560 литра на цена 46 лв. за бака. Един
литър грунд идва около два лева и нещо. Разходната норма за фасадите е 290 гр.
на кв. м., а 0,29 по 2 литра и нещо става 61 ст. по този начин са изчислени.
Юрк. П.: Тези цени с ДДС ли са или без ДДС?
В. л. Н.:
Това са цените с ДДС. Липсата, която е определена също е с ДДС, съгласно тези
цени.
Юрк. П.: Казвате, че в сградата има вложена дограма, фаянс, теракота,
смесители са поставени, рафтове. Имате ли информация и жалбоподателя посочи ли
Ви кой е извършил тези ремонтни дейности и коя фирма ги е извършила?
В. л. Н.:
Мисля, че по делото имаше една фактура, но не помня името на фирмата. За
боядисването беше мисля. Рафтовете и смесителите те се купуват и сами са си ги
монтирали. За дограмата, предполагам пак сами, тъй като има доставка на
килограми и после готов продукт.
Юрк. П.: Посочили сте, че сградата е съсобствена. Извършихте ли проверка дали
съсобственикът не е извършил някои от тези подобрения?
В. л. Н.:
Не съм се срещал със съсобственика. Беше осигурен достъп до частта, която той
владее. Беше казано, че ремонтите, които са описани тук, са за сметка на
жалбоподателя. Има ремонти по цялата
сграда. Сградата се ползва от други лица. Сградата е на двама съсобственици.
Тук са описани ремонтни дейности по цялата сграда.
А.. И.:
Материалите, които са изписани и са вложени в ремонта визирам точки 26,
27,18,19, 20, 21, да разбирам ли от Вас, че Вие, за да установите например
кабел с определен размер или профил за гипсокартон
няма как да го установим към момента, без разрушаване на част от сградата?
Имаше ли външни кабели когато ходихте на място, или всички кабели са скрити?
В. л. Н.:
Има и скрити има и външни кабели. При наличие на технически проект може да се
проследят метражите и видовете кабели, но няма технически проект.
А.. И.:
Когато се извършва ремонт на сграда не е задължително да има проект. Тази
сграда когато някога е строена е възможно да е имало проект, но за извършване
на ремонти проектиране не е правено. Правени са само ремонти, за които ремонти
не се изисква проект. В двора на родопа има ли
изграден трафопост и има ли кабели от трафопоста до самата сграда?
В. л. Н.:
Има трафопост, който е до входа, и има кабели към сградата. Сградата е
захранена с ток.
А.. И.:
Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Юрк. П.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да приеме по
делото така представеното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, ведно с
приложенията към същото, както и представените справки-декларации, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението по изготвената
комплексна съдебно-техническа
експертиза,
находяща се по делото от стр. 52 до стр. 63 вкл.,
ведно с представените справки-декларации по чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от Наредба №
1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица –
стр. 64 и 65 от делото.
Определя окончателен депозит за възнаграждение за вещото лице
Н.С.Н. в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Н.С.Н. сумата в размер на 180
(сто и осемдесет) лева от внесения депозит.
Определя окончателен депозит за възнаграждение за вещото лице
Е.Б.В. в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Е.Б.В. сумата
в размер на 180 (сто и осемдесет) лева от внесения депозит.
А.. И.: При поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице, следва
да се има предвид, че няма как вещото лице да смята нещо, което дружеството не
го е изписало. че ако се приеме, че е грешно пресметната надценката от
административния орган, без значение какъв е финансовият резултата, тъй като
това е ревизия по особения ред. На следващо място, по отношение на приложение 1
и вещото лице Н., смятам, че не е редно да се задава като въпрос на вещото лице
В. тази липса или този излишък как ще променят финансовия резултат, поради две
принципни съображения: първото ми принципно съображение се корени във факта, че
вещото лице инженер Н. е описал материали, които не са изписани от търговското
дружество, само че той ги дава в липса – посоченото в т. 8, т. 9 и т. 10 от
неговото заключение. Данните на вещото лице Н. в приложение 1 са неверни. Как
тогава вещото лице В. може да даде извод дали ще се увеличи или не. При
положение че вещото лице Н. приема, че по една от позициите - т. нар. грунд,
този, който е изписан е вложен изцяло при външното боядисване на сградата, но
той приема, че няма кака да се извърши вътрешно боядисване и дава 17 000 липса,
защото няма изписан грунд за вътрешно боядисване. То тогава какъв ще е
резултатът на вещото лице В. – грешен. Ние нямаме такъв изписан материал, който
той го дава в липса.
Г-н Вълчев: Целия грунд е изписан. Използвали сме
латекс за първа ръка, а за втора и трета ръка са използвали по разходна норма,
което се признава от вещото лице. Целия грунд е вложен в сградата за фасади.
Юрк.
П.: При поставяне на допълнителни задачи към
вещото лице, моля да бъде изчислено в два варианта. Първи вариант, ако приемем
че невложените материали са 34 619.98 лева, както е по експертизата, и втори
вариант, който е свързан с моите въпроси, ако приемем, че неуточнените позиции
също не са вложени, то какъв би бил тогава резултатът?
А.. И.: Възразявам. Как може икономист да каже дали нещата, които са
дадени в черно, които са изписани от търговското дружество, дали са вложени.
Юрк.
П.: Само да бъде изчислено в този вариант.
Юрк.
П.: Ако може вещото лице да преизчисли какъв би бил окончателният данък ДДС и КП ако се
приеме, че дружеството е изписало с 34 619,98 лева повече материали отколкото е
вложило?
А.. И.:
Те не са в повече. Вещото лице Н. посочва, че това, които е посочил в заключението
си е при две ръце положен латекс. Като тази цифра ще се промени ако приемем, че
вътрешното грундиране е с латекс. Какво има да изчислява вещото лице В., като
тези цифри на вещото лице Н. са неверни. И тази липса, която той е посочил е невярна.
Не оспорвам заключението, а просто уточнявам.
Юрк. П.: Вторият вариант за вещото лице да е: вещото лице да преизчисли какъв би бил
окончателният данък ДДС и КП ако се
приеме, че освен посочената от вещото лице сума от 34 619,98 лева в ремонта на
сградата не са вложени и материалите по позиции 4, 7, 18, 19, 20, 21, 26 и 27,
които не са уточнени.
Съдът намира, че на вещото лице Е.Б.В.
следва да се поставят допълнителни въпроси по експертизата, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска допълнителни задачи по
експертизата на вещото лице Е.Б.В., в рамките на внесения депозит, по които вещото
лице да даде отговор на следните въпроси:
1. След като се преизчисли
наново надценката на стоките за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съобразно
ревизионния доклад и ревизионния акт на ревизиращите органи и посочената сума
от съдебно-техническата експертиза в размер на 34 619,98 лева за невложени
материали от дружеството, как би повлияло това върху крайния резултат на
определения от ревизиращите органи за жалбоподателя Корпоративен данък и ДДС по ревизионния акт?
2. След като се преизчисли
наново надценката на стоките за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съобразно
ревизионния доклад и ревизионния акт на ревизиращите органи и посочената сума
от съдебно-техническата експертиза в размер на 34 619,98 лева за невложени
материали от дружеството, ако се приеме, че материалите по позиции 4, 7, 18,
19, 20, 21, 26 и 27 липсват и да определи КД и ДДС по ревизионния акт.
Да изчисли
надценката за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., преди да се пристъпи
към отговор на поставените задачи, и след като се изчисли надценките да
определи действителната отчетна стойност на изписаните стоки, вложени в услугите,
предоставени от дружеството, след което да определи задълженията на дружеството
по ЗДДС и ЗКПО по ревизионния акт.
А.. И.:
Нямам други искания.
Юрк. П.: Нямам други искания.
Съдът намира, че делото не е изяснено от
фактическа страна и същото следва да се отложи за друг ден и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага
делото и го насрочва за 18.09.2020 г. от 11:00 часа, за която дата страните и вещото лице Е.Б.В.
са уведомени в днешно съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 14:22 часа.
Председател:
Секретар: