П Р О Т О К О Л

 

                       

Година 2020                                                                         Град Търговище

            Административен съд                                                         V състав

на втори юни                                                                       Година 2020

В публично съдебно заседание в следния състав:

                             Председател Иванка Иванова

 

                                                                                            

Секретар  Янка Ганчева

Сложи  за  разглеждане  докладваното от Председателя

АХ. дело номер 84 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

 

Жалбоподателят Д.Х.П., редовно призован се представлява от а.. Ц.И. ***, редовно упълномощен и приет от съда.

Ответникът по жалбата Директор на ТД на НАП – Варна, редовно призован се представлява от гл. юрк. М.Д., редовно упълномощена и приета от съда.

 

            По даване ход на делото:

            А.. И.: Да се даде ход на делото.

            Юрк. Д.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че страните са редовно призовани, производството е допустимо и няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

           

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на  спора.

 

А.. И.: Поддържам жалбата така както е предявена на наведените основания.

Юрк. Д.: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. С преписката съм представила и допълнително становище, което поддържам.

 

            Съдът намира, че следва да докладва делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Докладва  делото.

Производството е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК  и чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на Д.Х.П. ***, чрез а.. Ц.И. ***, съдебен адрес:***01 против Решение № 53/ 27.02.2020 г. на директора на ДТ на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен изпълнител за наложени обезпечителни мерки по реда на чл. 200 от ДОПК № С190025-022-0120248/17.12.2019 г.

Указано е на жалбоподателя, че съдът отменя обезпечителната мярка по реда на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, ако представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако той докаже, че не съществува изпълнителното основание, или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 2 от ДОПК.

Указано е на жалбоподателя, че в срок до с.з. по делото следва да уточни исковата си претенция, предявена по реда на чл. 103 и сл. от АПК по изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в изрична писмена молба по делото.

На страните е изпратен препис от Определение № 142/12.05.2020 г. на Административен съд - Търговище.

 

Юрк. Д.: Наложените обезпечителни мерки не са по реда на чл. 121 от ДОПК, както пише в подадената жалба. Постановлението е по реда на чл. 197 от ДОПК. Не е предварителна обезпечителна марка, а е окончателна, а това има отношение във връзка с основанията, защото само при предварителните обезпечителни мерки се прави преценка за предполагаемото задължение. Към настоящия момент имаме  окончателно задължение и не е приложим реда по чл. 121 от ДОПК.

А.. И.: Моля да ми бъде дадена възможност за чистото на изложението. В заглавната част на жалбата е посочен чл. 121 от ДОПК, независимо от факта, че пак в заглавната част сме посочили конкретни индивидуални административни актове, които се атакуват пред Вас. Видно е от тези индивидуални административни актове, че не става дума за предварителни обезпечителни мерки по реда на 121 от ДОПК, а за наложени обезпечителни мерки по реда на 195 и следващите от ДОПК. От тази гледна точка моля да приемете, че се касае за обжалване по реда на чл. 195 и следващите от ДОПК.

 

Съдът намира, че следва да бъде уточнен така изготвения и съобщен на страните доклада по делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Обжалването е само по реда на чл. 195 и следващите от ДОПК.

                                                     

А.. И.: Поддържам претенцията си по чл. 203 от АПК. Тя е обвързана с това, което твърдя и в исковата си претенция, че на доверителя ми поради нарушение от страна на публичния изпълнител са му нанесени неимуществени вреди. Съответно, ако отмените индивидуалния административен акт, който атакувам пред Вас, аз ще помоля да определите обезщетение по справедливост.

 

Съдът счита исковата претенция по реда на чл. 203 и следващите от АПК, присъединена към производството по чл. 197, ал. 2 от ДОПК за процесуално недопустима, тъй като на жалбоподателя са дадени указания за изправяне на нередовности с Определение № 142/12.05.2020 г. на Административен съд - Търговище за конституиране на страните. Същият не е посочил ответник, не е конкретизирал иска по основание и размер. На жалбоподателя е бил даден срок до съдебно заседание по делото, но не е постъпила молба в този смисъл.

Отделно от това, искът следва да бъде насочен към юридическото лице в структурата на която се намира органът, от чиито неправомерен административен акт са настъпили вредите за жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ: № 45

 

Остава без разглеждане претенцията на жалбоподателя за обезщетяване по реда на чл. 203 и следващите от АПК против действията на публичен изпълнител.

Прекратява производството в тази му част.

 

Определението е обявено в присъствието на страните и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес пред ВАС.

 

Председател:

 

Предоставя се възможност за становища и искания по доказателствата.

 

А.. И.: Да се приеме административната преписка.

Юрк. Д.: Да се приеме административната преписка. Аз съм поискала да бъдат съобразени Решение № 122 от 20.12.2018 г. по Адм. дело № 184/2018 г. по описа на АС – Търговище, Решение № 37 от 14.03.2019 г. по Адм. дело № 185/2018 г. по описа на АС – Търговище, както и Решение № 1 от 02.01.2019 г. по Адм. дело № 186/2018 г. по описа на АС – Търговище. в тези производства претенцията се дублира с претенцията в настоящото. Моля съда да има предвид тези решения, тъй като те са на настоящата инстанция.

 

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото всички документи, постъпили с жалбата и представените с административната преписка, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА всички писмени доказателства по делото постъпили с административната преписка, постъпила по опис с придружително писмо вх. № 617/29.04.2020 г. а именно: Решение № 53/27.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, разписка за връчване на Решение № 53/27.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна от 15.04., разписка с баркод 9100023582775, пощенски плик  с баркод 9100023582775, писмо до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна вх. № 4095/13.04.2020 г., жалба от Д.Х.П. до директор на ТД на НАП – Варна вх. № 2132/19.02.2020 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190025-022-0120248/17.12.2019 г., разписка за връчване на постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190025-022-0120248/17.12.2019 г. от 12.02.2020 г., становище от публичен изпълнител при Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор ОСПВ-ИРМ Търговище от 21.02.2020 г., обща справка за задължено лице за Д.Х.П. актуална към 20.02.2020 г., писмо до ТД на НАП – Варна, офис Търговище изх. № 94-09-02 от 21.01.2020 г., пощенски плик с баркод RPS 7800 0063IX K, писмо до ДСИ Д. Моллова вх. № +5301/06.12.2019 г., запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № С190025-119-0019831/17.12.2019 г., разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК с № С200025-009-0000737/24.01.2020 г., справка за общите задължения за Д.Х.П. актуална към 17.12.2019 г., постановление за частично отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 5779 от 10.12.2018 г., разписка с баркод 8100015077799, писмо от ТД на НАП – Варна, офис Търговище изх. № 5779#1/10.12.2018 г. до съдия по вписванията, заявление за вписване, отбелязване или заличаване до Служба по вписванията – Търговище с изх. № С180025-153-0000730/07.03.2018 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180025-022-0012193/07.03.2018 г., разписка за връчване на ., постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180025-022-0012193/07.03.2018 г. от 20.08.2018 г.

 

А.. И.: Други доказателства няма да соча. Представям списък на разноските.

Юрк. Д.: Други доказателства няма да соча. Аз съм поискала да бъдат съобразени Решение № 122 от 20.12.2018 г. по Адм. дело № 184/2018 г. по описа на АС – Търговище, Решение № 37 от 14.03.2019 г. по Адм. дело № 185/2018 г. по описа на АС – Търговище, както и Решение № 1 от 02.01.2019 г. по Адм. дело № 186/2018 г. по описа на АС – Търговище. в тези производства претенцията се дублира с претенцията в настоящото. Моля съда да има предвид тези решения, тъй като те са на настоящата инстанция. Претендирам разноски в минимални размери. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

 

С оглед изявленията на страните, че други доказателства няма да сочат, съдът счете делото за разяснено от фактическа страна при така събраните доказателства, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА производството по събиране на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

 

А.. И.: Уважаема г-жо Председател, поддържам жалбата така както е предявена и на наведените основания. Посочил съм законовата промяна, която е настъпила. Доверителят ми не е искал нищо повече освен обстоятелството публичния изпълнител да съобрази действията си с настъпилата законова промяна. Наложен е определен запор на доверителя ми на трудовото възнаграждение. От преди два месеца има настъпила законова промяна, с която разполагаемият минимум на доверителя ми е променен. Това поискахме от публичния изпълнител и нищо повече. Няма проблем да съобразим стари решение на АС – Търговище, но не е ясно каква е връзката освен страните по делото. Моля да уважите жалбата ни, така както е предявена и на наведените основания, ведно със законните последици за това.

Юрк. Д.: Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлихте жалбата като неоснователна. Издаденото Решение № 53/ 27.02.2020 г. на директора на ДТ на НАП – Варна е правилно и законосъобразно. Със същото са потвърдени наложени обезпечителни мерки върху вземане върху трудово възнаграждение. Считам за безспорно установено наличието на задължение, което не се изплаща. По делото е представена като доказателство справка за това задължение. По предходните дела, за които помолих да бъдат съобразени решенията, беше решен въпросът дали вземанията по присъда представляват публични вземания и дали публичният изпълнител е компетентен да налага такива обезпечителни мерки. Считам, че не са налице основанията за отмяна по реда на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Към настоящия момент не е представено обезпечение – банкова гаранция, в пари или в държавни ценни книжа, което на практика сочи че наложената обезпечителна марка е напълно нужна и единствена като възможност за събиране на публичното задължение. Във връзка с направеното възражение за несеквестируемост, вярно е, че в ДОПК е настъпила промяна след издаване на постановеното за налагане на обезпечителни мерки, което е в сила от 09.04.2020 г., където се определя, че несеквестируемият минимум е в размер на минималната работна заплата. В конкретния случай това обстоятелство се определя от платеца, т.е. третото задължено лице – работодателя, който следва да съобрази тази несеквестируемост и да превежда суми, които са над тази сума. Предвид това няма основание публичният изпълнител да изменя наложеното обезпечение или да го отменя.  Още повече че и в самото запорно съобщение публичният изпълнител изрично е направил такова указание на работодателя, че той следва да прецени несеквестируемия минимум. В този смисъл считам, че извършената законодателна промяна не засяга законосъобразността на извършените действия. Считам, че в конкретния случай не са налице основания за отмяна на издадените актове. Същите са правилни и законосъобразни, необходими от гледна точка на събиране на задължението, което видно е в достатъчно висок размер с оглед липсата на имущество и на други активи, които да го обезпечат. Предвид това Ви моля да отхвърлите жалбата като неоснователна, да потвърдите процесните актове и да ни присъдите разноски в предвидените минимални размери. Моля за решение в този смисъл.

А.. И. (реплика): Първото, което колегата изложи като факти са съображения по целесъобразност. Работодателят е съобразил един факт към момента на налагане на обезпечителните мерки. Тогава законът е бил друг. Към настоящия момент този закон е изменен и ние не искаме нищо повече от това публичният изпълнител да съобрази закона. Няма как да прехвърлим проблема, защото пак по ДОПК при неизпълнение на публичен изпълнител работодателят, който е в болница, става солидарно отговорен с доверителя ми за задълженията, които действително не са в малък размер. Това е задължение само и единствено на публичния изпълнител да съобрази закона – чл. 2 ДОПК.

Юрк. Д.: Нямам какво да добавя.

 

Съдът счете делото за разяснено и обяви устните състезания за приключени.

В законния срок  ще се произнесе със съдебен акт.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:20 часа.

                                  

 

Председател:

 

 

Секретар: