П Р О Т О К О Л

Година 2020 Град Търговище

Административен съд ІІ състав

на двадесет и първи април Година 2020

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател Росица Цветкова

Секретар Гергана Бачева

Сложи за разглеждане, докладваното от Председателя

АХ. дело номер 4 по описа за 2020 година.

При осъществена видеоконферентна връзка Skype в 11:06 часа се явиха:

Жалбоподателят ЕТ "Агро-М-Драгомир Дончев“ редовно уведомен се представлява от адв. С.А. и адв. Е.Б. от Софийска адвокатска колегия, редовно упълномощени от преди и приети от съда.

Ответникът Зам.–изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"- гр. София, редовно уведомен не се явява. Представлява се от ст. юрк. Т.С., редовно упълномощена от преди и приета от съда.

По даване ход на делото:

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Юрк. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Делото е отложено за събиране на доказателства.

Докладва: постъпилите с придружително писмо с вх. № 269/11.02.2020 г. на Адм. съд гр. Търговище - Писмо на ОСЗ- Попово с изх. № РД-12-02-139-1/04.02.2020 г. ведно с приложенията към него по опис, както и административната преписка по опис, постъпила с придружително писмо с вх. № 280/12.02.2020 г. на Адм. съд гр. Търговище

Докладва постъпила молба с вх. № 563/15.04.2020 г. от адв. Е.Б. от САК със списък на разноските и доказателства за плащането.

Адв. А.: Запознати сме с представените по делото писмени доказателства и моля същите да бъдат приети. По отношение на административната преписка по издаване на прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя, такава отделна административна преписка не е представена от страна на ответника, каквото беше и определението на съда в предходното съдебно заседание, но в тази връзка аз бих искала да заявя, че не поддържам искането за представяне на тази административна преписка, тъй като след като се запознахме с представените заявления за подпомагане за четирите години, установихме, че те дават пълна информация за площите, с които жалбоподателят е бил одобрен да участва по мярката. От друга страна жалбоподателят не оспорва, че за кампания 2017 г. той е заявил за участие по мярката по-малко площи, т.е. такива които не се препокриват географски с поне 90% с площите, за които е поет ангажимента и с оглед на това, ние не поддържаме искането да се представят резултати от извършена автоматично географско сравнение на одобрените парцели и тези, които са заявени през 2017 г.

Юрк. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да приемете така представените писмени доказателства.

По направените искания по доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага като доказателства по дело: постъпилите с придружително писмо с вх. № 269/11.02.2020 г. на Адм. съд гр. Търговище - Писмо на ОСЗ- Попово с изх. № РД-12-02-139-1/04.02.2020 г. ведно с приложенията към него по опис, както и административна преписка по опис, постъпила с придружително писмо с вх. № 280/12.02.2020 г. на Адм. съд гр. Търговище съдържаща 1 бр. папки, както и доказателствата към списъка за разноски на жалбоподателя, а именно: фактура с № 0000000781/18.12.2019 г. между ЕТ „Агро-М-Драгомир Дончев“ и Адвокатско дружество „Б., А., Д.“.

Адв. А.: Не соча нови доказателства.

Юрк. С.: Нямам искане по доказателствата.

Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. А.: Уважаема госпожо Административен съдия, моля да отмените оспорения Акт за публично държавно вземане, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. На първо място бих искала да направя едно възражение, а именно, че оспореният акт е издаден на основание общностни правни норми, които не са в сила към датата на издаването му. Цитирани са Регламент (ЕС) № 65 от 2011 г. и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., които са отменени с чл. 43 от Регламент № 640/2014 г. В същия този регламент е казано, че и двата регламента (Регламент (ЕС) № 65 от 2011 г. и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г.) продължават да се прилагат при определени случаи, но настоящия случай считаме, че не е такъв. Той не е сред изброените изключения. По отношение на процесния случай, който касае именно контрол и налагане на административни санкции, следва да бъдат приложени разпоредбите на новите регламенти, приети във връзка с новия програмен период, този от 2014-2020 г., а това са Регламент (ЕО) № 1306/2013 г. и Регламент (ЕС) № 640/2014 г. Изрично е казано в съображение № 39 на Регламент (ЕС) № 640/2014 г., че се въвежда нова система за контрол и административни санкции, която е приложима и по отношение на бенефициерите, поели многогодишни ангажименти при действието на отменения Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. Моля съдът да вземе преди всичко предвид разпоредбите на Общностното право, доколкото те имат в случая приоритет за разрешаване на конкретния случай. В съображение № 5 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. се казва, че изброяването на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства не е изчерпателно и са възможни други случаи на такива обстоятелства, които следва да бъдат признати от компетентните органи. Тези органи следва да вземат решение за всеки конкретен случай въз основа на относими доказателства. В конкретния, в процесния случай, административният орган не е отчел представените му доказателства за липсата на доброволни споразумения за разпределяне ползването на масивите. Видно от представената по делото жалба на ЕТ „Драгомир Дончев“, подадена до органите на Прокуратурата, както и до областната дирекция на ДФЗ и до ОС „Земеделие“, още през м. август 2016 г. той уведомява компетентните органи, включително и Областната дирекция и Общинската служба по земеделие за наличие на извънредни обстоятелства, а именно, че не са сключени споразумения за разпределение на ползването на масивите и това ще му попречи да изпълни ангажимента си по мярката. Впоследствие през м. май 2017 г. той отново уведомява ДФЗ с нарочно писмо, което е представено също по делото, че той не може да продължи да спазва ангажимента си, поради несключване на споразумения и наличие на извънредни обстоятелства. Предвид това считаме, че е много важно да се съобразят сочените разпоредби на Общностното право, които в много по-детайлен вид изясняват ситуацията, относно понятието „извънредни обстоятелства“. Освен това, на второ място, от приетите по делото доказателства се установява това, което вече казах, че неизпълнение на ангажимента по мярката е изцяло вследствие на загубата на правно основание на жалбоподателя през 2017 г. да обработва част от площите, за които е поет ангажиментът и че тази загуба на правно основание се дължи на несключените споразумения през тази стопанска година. По делото е представена заповед на директора на ОС „Земеделие“ гр. Търговище, която касае землището на с. Водица, която много ясно показва, че за землището на с. Водица е постигнато споразумение само за 4864 дка за тази процесна стопанска година 2016/2017 г., докато за предходните години е постигано споразумение за над 18000 дка, т.е. видно е, че е много голямо разминаването и много голям брой земеделски производители в тома землище са се отказали за участват в доброволни споразумения. Предвид разпоредбата на чл. 37в, ал. 15, т. 2 от ЗСПЗЗ следва изводът, че жалбоподателят е можел да продължи да спазва ангажимента и само при условие, че собствениците и ползвателите са му предоставили земите си за участие въз основа на доброволно споразумение и ако те не участват, той очевидно е възпрепятстван да спази ангажимента си. Считаме, че тази конкретна хипотеза влиза в приложното поле на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, която е приложима по отношение на Мярка 214 и това следва да се тълкува като изключително обстоятелство, което налага прекратяване на ангажимента по мярката, но не води до задължение за възстановяване на получената сума. Това е обстоятелство, което жалбоподателят не е могъл да предвиди към датата на поемане на ангажимента и следователно, при положение, че той добросъвестно е спазил всички свои задължения по мярката, то за него не би следвало да се изисква възстановяване на суми. От името на жалбоподател, бих искала да обърна внимание на следното: това, което е заявено и в жалбите до Прокуратурата и това, което той е изложил като аргументи във възражението си във връзка с издаването на оспорения акт е, че за тези земеделски стопани, които през процесната 2017 г. са отказали да сключат споразумение, всъщност с негласното одобрение на Общинската служба по земеделие, отказвайки сключването на доброволното споразумение те впоследствие помежду си правят едно допълнително споразумение, за което няма данни по делото. Аз искам да обърна внимание, че Общинската служба по земеделие в случая не особено добросъвестно е действала по отношение на тези земеделски стопани, какъвто е моят доверител, които са искали да продължат изпълнение на ангажиментите си по Мярка 214, но останалите техни конкуренти, негласно са ги възпрепятствали, а може би и съвсем умишлено, да изпълнят тези свои задължения и са сключили допълнителни споразумения, с които са си преотдали един на друг площи и така са продължили да обработват земите си и това е станало със съгласието на Общинската служба по земеделие, която им е дала възможност те да си преотдават земи, без те да имат право по сключени договори за наем да сключват такова преотдаване. Те не са имали право да преотдават един на друг, но са го направили и не са били възпрени за това от Общинската служба по земеделие. Подробни аргументи сме изложили в жалбата си. Моля да ни бъде даден срок да представим писмена защита, тъй като смятаме, че има много детайли, които трябва да се изяснят във връзка с приложението на Общностното право и моля да ни бъдат присъдени разноските по делото, за което сме представили доказателства.

Юрк. С.: Госпожо Председател, искам да обърна внимание на един важен детайл, а именно, че споразуменията преди да бъдат подготвени, се правят през предходната година. През 2016 г. се правят споразуменията за следващата стопанска година-2017 г., което само по себе си означава, че жалбоподателят ЕТ "Агро-М-Драгомир Дончев“ е имал възможността и е бил запознат още през 2016 г., че няма да участва в комасацията. Аз лично нямам данни другите земеделски стопани да са сключвали споразумения помежду си, но това не е предмет на настоящото дело. Жалбоподателят предварително е знаел, че няма да може да участва в тази комасация и няма да може да очертае същите площи, с които е участвал в предходните стопански години и за които е поел 5-годишен ангажимент. В тази връзка ДФЗ е предоставил възможност за отказ, тъй като МЗХ е било запознато, че ще има такъв проблем, а именно, че много от бенефициентите са заявили площи, които са в комасация и няма да могат да заявят същите площи. Поради тази причина ДФЗ е предоставил тази възможност за отказ/оттегляне на заявлението, какъвто отказ не е направен от жалбоподателя. Същият и в жалбата си потвърждава, че е запознат, че за 2016 г. има такава възможност за оттегляне на заявлението (мисля, че на стр. 3 го пише в жалбата). Отбелязано е, че същите са запознати, че във връзка с измененията на Наредба № 11, обнародвана в ДВ № 81 от 20.10./2015 г. за участниците по мярка 214 са въведени по-строги мерки и изисквания, а именно-„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, както и е намален размерът на компесаторните плащания. В резултат, голяма част от участниците в Мярка 214 имат възможност да се откажат доброволно, което жалбоподателят не е направил. ДФЗ, за да признае този отказ, който по-късно се извършва, би следвало да има форсмажорно обстоятелство. Това е във връзка с хипотезата на чл. 18, ал. 6, във вр. с параграф 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11. Там са изброени конкретно, а именно че за да има форсмажорни обстоятелства или изключителни обстоятелства със смърт на подпомаганото лице, дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице, отчуждаване на стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажимента, сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството, разрушаване на оборите в стопанството, в резултат на инцидент, епизодична болест,засягаща всички или част от животните в стопанството. Аз не виждам нито едно от тези, които са посочени във форсмажорните обстоятелства-откази или неучастие в комасация. Бенефициентите знаят, че поемат 5-годишен ангажимент и следва в следващите 5 години да кандидатстват само с тези площи, а не да сменят с други площи. По други мерки-като планинските райони, там може лицето да кандидатства дори с един декар, няма значение, важно е да участва по самата схема, но специално за агроекология европейските средства са насочени точно към тези парцели и към тези площи, които са заявени и бенефициентите знаят предварително, че в следващите 5 години следва да посочват същите площи и ангажиментът им е 5 годишен, който нямат право да прекъсват. Въпреки всичко ДФЗ е предоставил такава възможност при изменението на наредбата и бенефициентите, които са се възползвали от това свое право да си оттеглят заявленията не е било необходимо да връщат суми. В конкретния случай, тъй като е за петата година, наредбата изрично е посочила, че става въпрос за 20% от получените суми. Видно от акта, получената сума е 1063317.54 лв., а сумата, която искаме е в размер на 20%, равняваща се на 212663.51 лв., а не цялата сума, която са получили в предходните четири години. Актът, който е издаден за установяване на публично държавно вземане е въз основа на влязъл в сила акт, а именно писмото, което е получено и по което многократно е получавано писмено възражение, които са описани подробно и в преписката, същите не влизат в хипотезите на форсмажорни и поради тази причина Уведомителното писмо е влязло в сила, след което сме издали Акта за установяване на публично държавно вземане. Същото е с подробно посочени мотиви и касае Мярка 214. Относно казаното от адв. А., че регламентите не са посочени, мисля че Мярка 214 е по стария програмен период, а не по новия, така че считам, че посочените правни основания касаят именно това заявление и тази Мярка 214, която е в програмен период 2007/2013 г. Моля съда да ми предостави срок за писмени бележки и ще напиша своите възражения по отношение на това. По отношение на списъка с разноските, в който е посочен в размер на 5000 лв., считам, че същото е прекомерно и моля да бъде намалено в рамките на посоченото в закона, тъй като делата, които са по Закон за подпомагане на земеделските производители и размерът на възнаграждението би следвало да е в размер на 500 лв. В тази връзка, моля да се произнесете с решение, с което да отхвърлите жалбата и да се произнесете по отношение на разноските, които са в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.

Адв. А. (реплика): Във връзка с възможността за отказ, която възможност е била дадена след изменението на наредбата през 2015 г., следва да се има предвид, че възможността е дадена като възможност за доброволен отказ, а не задължителен. Жалбоподателят е имал всички предпоставки да продължи да спазва ангажимента си, по отношение на заявените площи и той не би могъл да предвиди, че толкова голяма част от земеделските производители в тези землища ще решат не само да се откажат от мярката, но и да откажат да сключат доброволни споразумения. Тези доброволни споразумения са сключвани години наред и тези землища са били обработвани по този начин повече от 5 години и преди въвеждане на въпросната мярка, т.е. между тях е имало абсолютно съгласие за обработване на земите и до някаква степен той е имал тази сигурност, че ще продължи да обработва земите си. Не е имало никакви индикации, че те ще се откажат от участие в мярката и няма да сключат доброволните споразумения. Аз мисля, че именно за тези случаи е направено изменението в ЗСПЗЗ в ал. 15 на чл. 37в и там е казано за тези земеделски производители, които искат да продължат да изпълняват ангажимента си по мярката, следва да се извърши служебно разпределение, т.е. те да могат да запазят земите си. Не може да се търси отговорност на жалбоподателя за това, че не се е отказал доброволно от ангажимента.

Юрк. С. (дуплика): Самите бенефициенти когато правят споразумения, те го правят една година по-рано, преди да са кандидатствали за подпомагането.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, за което страните ще бъдат уведомени.

Дава се възможност на страните срок до 29.04.2020 г. да представя писмени бележки.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.34 часа.

Председател:

Секретар